Преди повече от 30 години едно момче от бедните квартали на Филаделфия изписа със златни букви името си в историята на киното. Роки, младежът с разфокусиран поглед и лек говорен дефект, се превърна в синоним на мъжество, сила и сурова емоция, проправяйки си път към невероятни кино успехи на боксовия ринг. Милиони научиха името на героя, създаден и изигран блестящо от Силвестър Сталоун, а за самия него това бе началото към пантеона на Холивуд и ролята, която даде облика на кариерата му. През 2015 г. Сталоун отново влезе в ролята на Роки за "Крийд", което му донесе не само "Златен глобус", но и овациите на зрителите за неостаряващия хъс и присъствие. Филма също си го биваше и феновете започнаха отново да се надяват, че макар и под друго име и с нова сюжетна линия, поредицата ще продължи да съществува.

След това за съжаление получихме "Крийд 2“

Историята в новия филм е директно продължение на първата част. Адонис е действащ световен шампион, когато от мрачното минало изплува сянката на една фамилия – Драго. Синът на Иван Драго, който буквално преби до смърт бащата на Адонис на ринга, дръзко гледа към титлата. Но и за двата лагера мачът е много повече от обикновена боксова среща. Всъщност от първия до последния кадър „Крийд 2“ е пропит с голяма доза лична драма, което не е лошо само по себе си, но тромавата реализация превръща големи части от филма в тягостни сцени, прилягащи повече на латино сериал, отколкото на високоадреналинов боксов екшън.

Предизвикателството на младия Виктор Драго не може да дойде в по-лош за Адонис Крийд момент. Той и съпругата му (впрочем предложението за брак е поредната посредствена сцена със зле скалъпен диалог, която трябва да изтърпим в детайли) трябва да мислят вече не само за ринга, но и за своя живот. Всеки удар, който Адонис понася, е не просто изпитание за физическата му издръжливост, но и прокоба за самотния живот на една бъдеща вдовица като собствената му майка. За капак на всичко Роки не дава благословията си за срещата. Опитният боец знае, че Адонис не е готов не толкова физически, колкото психически. Въпреки това героят ни решава, че просто няма избор и ще излезе на ринга.

В другия ъгъл нещата не са по-добри. След загубата на Иван Драго от Роки той е отритнат от собствения си народ и строй. Жена му го напуска и той е принуден да отиде в изгнание заедно с новородения си син. „Хората тук те обичат, а мен ме забравиха“, през зъби изплюва Долф Лундгрен на Силвестър Сталоун. Затова и баща, и син Драго са готови за реванш в очите на света и на родината. И ако не могат да го получат от Роки, ще го имат от Адонис Крийд.

Бокс с човешко лице

Истината е, че идеята да се вкара повече дълбочина и човечност в героите не е лоша. В крайна сметка нито Крийд, нито Драго са само камара мускули; и двамата имат своята мотивация да търсят победата. Слаба обаче е реализацията и темпото на филма страда от дълги моменти, които явно са замислени като тежки и емоционални сцени, но истината е, че в крайна сметка са просто досадни. Самият Виктор Драго също не е добре реализиран като злодей (доколкото е такъв изобщо) – актьорът не изглежда достатъчно стряскащо, персонажът е прекалено плосък, а репликите му – твърде малко. Семейство Драго можеше да бъде доста интересна сюжетна нишка, за което загатва и появата на майката на Виктор, изиграна от някогашната съпруга на Сталоун Бриджит Нилсен. Но им е отделено твърде малко време и им липсва дълбочина.

Не всичко е загубено и „Крийд 2“ има своите силни моменти, които без изненада са свързани със самия бокс. Сцената на тренировките в пустинята на Ню Мексико е най-силната като адреналин и дори превъзхожда втората битка между двамата. Заснета е много майсторски и въпреки че е кратка, динамиката и стилът просто преливат от нея. Лошото е, че когато тренировката е по-зрелищна от бокса, нещо не е наред.

Кой излъга това момче, че може да се боксира?

В първия си двубой срещу „неошлайфания“ по думите на Роки Виктор Драго световният шампион тежка категория Адонис Крийд буквално е пометен и губи за няколко минути. Надигран е не само като чиста мощ, но и тактически, при това по най-елементарен начин – с подмамване и убийствени контри. Реваншът започва по същия начин и до средата му Крийд вече два пъти е в нокдаун. След това повече с помощта на сценария, отколкото на собствените си сили той магически обръща мача и печели. В най-добрия случай това е равен изход, като победата на младия Драго е безапелационна, а тази на Крийд – измъчена. В опита си да създадат някаква форма на „възход на аутсайдера“ сценаристите тотално са се объркали. Първо Крийд беше такъв в първия филм, но не и сега; и второ, битките му крайно не прилягат на статута му на голям боксьор. Честно казано, направо ми дожаля, като гледах колко бой отнесе „главният герой“.

Дълбоко заровени под претенциозните и дори кичозни сцени (като съпругата на Крийд, която пее пред него при излизането му на ринга), има наченките на един готин филм. Слай е все така едра икона, макар и на заден план, а старите фенове ще открият някои препратки към предните части. Да, „Крийд“ не е „Роки“ и е нормално да се търси нов и свеж прочит на боксовите драми. Похвално е, че сценарият се опитва да внесе човешки елемент и да ни представи отношенията извън ринга повече, отколкото случващото се между въжетата. Филмът носи силно послание за корените на всеки от нас – да си отговорим какво ни мотивира да станем истински шампион и да си спомним, че където и да отидем, не можем да избягаме от историята си. Така като идея „Крийд 2“ е добър, но изпълнението му е разочароващо. Може би третият път ще бъде по-късметлийски. В крайна сметка всеки заслужава реванш, нали?