ДНК разузнаване, хакване на кибер-протези, незаконно разпечатване на оръжия, риновирусен спам. Звучат ли ви тези странни, хибридни термини невероятно? Може би, но истината е, че подобни невероятни престъпления вероятно ни очакват в близко бъдеще. А какво е „риновирусен спам“ ли? Буквално – възможността някой да зарази хиляди хора едновременно за един ден (спам) със съвсем реален вирус на „настинка“.

Един от научнофантастичните бестселъри на книжния пазар в САЩ за 2015 година става книгата на Марк Гудман „Престъпленията на бъдещето“. В нея бивш сътрудник на полицията в Лос Анджелис с опит в Интерпол, ЦРУ и Тайните служби, консултиращ полицията в редица държави, разсъждава на тема „невероятни и неочаквани престъпления, които ни очакват в XXI век“. Нарушения на законите, за които досега никой не се е досещал или поне не се е замислял. С използване на техники и инструменти, за които до днес никой не е подозирал. Хай-тек престъпления.

Разбира се, най-древните престъпления като грабежи, убийства и т.н. скоро едва ли ще слязат от сцената, но към тях тепърва ще се присъединяват нови и нови. Криминалният свят приветства на „въоръжение“ новите научни постижения. И дори в исторически план – помислете за ацетиленовата горелка. В началото на миналия век това изобретение било незабележимо за обществото, докато… обирджиите не започнали да отварят лесно с него банковите сейфове. В началото на сегашния XXI век пък „лучената маршрутизация“ за таен обмен на информация, създадена със съвсем безкористни цели, доведе до развитието на гигантски, скрит интернет - Deep Web, наричан още „Дарк интернет“, или „Тъмна мрежа“, който работи на базата на TOR браузъра и onion линковете. В него лесно можете да се сдобиете с фалшив паспорт, оръжие, наркотици и какво ли още не.

Заради включването на нови и нови устройства и технологии към интернет хората лесно забравят, че всичко, което може да се достъпва през мрежата, рано или късно подлежи на хакване. Никакви технологии и агенции не могат да се справят с това. Интернет се развива в пъти по-бързо спрямо средствата за защита и това е сравнимо например с опит да се предпазите от ядрен взрив със… слънцезащитен крем. Затова според Гудман е време да се реализира нов „Проект Манхатън“ – този път в областта на кибер-сигурността.

Престъпниците в компютъра

Една от най-известните и първи хакерски атаки е дело на американския студент и впоследствие знаменит хакер Кевин Митник. През 1983 г. той с хитрост получава пароли по телефона и прониква в ARPANet, бащата на Интернет, а оттам в компютрите на Пентагона, получавайки достъп до файловете. Митник е арестуван, осъден и остава половин година в център за малолетни. През 1994 година руснакът Владимир Левин хаква главния сървър на Citibank и се опитва да унищожи информацията за клиентите ѝ. Пет години по-късно 16-годишният Джонатан Джеймс докопва сървърите на NASA и открадва файлове, сред които и изходен код за програмното управление на Международната космическа станция.

През януари 2003 година атаката на вируса Slammer забави сериозно работата на интернет в целия свят, а някои държави като Южна Корея се оказаха напълно изолирани от мрежата. През април 2009 година американските медии съобщиха за информация от няколко терабайта, попаднала в ръцете на хакери – секретни данни за многоцелевия изтребител от пето поколение F-35 Lightning II. През следващата година вирусът Stuxnet порази институциите в Иран и особено онези, работещи над ядрената му програма. В края на същата тази 2010 година хакерската група Anonymous проведе серия DDoS атаки над сайтовете на компаниите, „заяждащи“ се с WikiLeaks – в това число PayPal, Visa и MasterCard.

През март 2011 година жертва на хакерите станаха и сървърите на EMC – компанията, предлагаща технологията SecurID, прилагаща се за защита на корпоративни данни по света. Пробивът на правителствени сайтове в Белгия, Венецуела, Перу и най-вече атаката срещу антиспам компанията Spamhaus през 2013 година отново доведе до значително забавяне на интернет в глобален мащаб. През годините след това атаките са толкова много, че едва ли ще ни стигнат десетки страници да ги опишем – хакването на сайтовете на Home Depot, Target, SONY, Athem... Историите са безкрайно много.

Престъпления извън компютъра

Опасностите, за които говори Гудман, далеч не свършват дотук. Престъпленията стават толкова високотехнологични, че поразяват въображението. Например преди няколко години полицията е поразена от факта, че няколко наркокартела в Мексико са организирали и създали собствена защитена и тайна мрежа за връзка помежду им във всичките щати на държавата.

Да, технологиите правят света по-малък и по правило новостите са положителни, но в откритията винаги може да има и неочаквани последствия. Набиращата скорост концепция за Интернет на вещите (Internet of Things), в рамките на която е нужен достъп до интернет, се прилага при всевъзможни устройства. И това носи все повече опасности. Тук влизат медицинско оборудване и електростанции, импланти и системи за безопасност – а колкото по-лесно с тях се работи, толкова по-лесно могат да ги хакват престъпниците.

През 2008 година в Мумбай, Индия, се провежда голяма терористична атака, по време на която група терористи вилнее из града и убива граждани. Едва след дни, когато терористите са неутрализирани, се оказва, че те далеч не са били неграмотна сган, а са комуникирали помежду си с електронни устройства, използвали са най-модерна екипировка и оръжия, включително прибори за нощно виждане. Те следели социалните мрежи и избирали за нападенията си местата, където се събират повече хора. Даже разполагали със свой „ситуационен център“, следящ за развитието на събитията в реално време и координиращ действията на отделните групи. Този център дори бил в Пакистан – извън границата с Индия. Десетината убийци за повече от 60 часа докарват огромния град до хаос.

Престъпленията от миналото обикновено се отнасяха до отделни хора, но в наши дни с един замах може потърпевши да станат милиони. Хакването на криптографската защита на игровата конзола Sony Playstation доведе до разкриването на паролите и информацията на над повече от 100 милиона души. Никакъв Ал Капоне или друг старомоден престъпник не би могъл да ограби толкова народ едновременно. Затова кибер-престъпниците на бъдещето се опитват да обърнат технологиите да работят в тяхна полза.

Според данни на Марк Гудман преди няколко години ФБР арестува в САЩ поддръжник на Ал Кайда, готвещ се за атака на правителствени сгради с помощта на дистанционно управляван безпилотен малък самолет, натоварен с пластични експлозиви C-4. А днес всеки може да си купи дрон от близкия магазин и да направи редица поразии с него. Дори една според вас безобидна технология като печата и неговата разновидност 3D принтирането може да се окаже престъпна. Как ли? Ами чертежите на пистолета Liberator, проектиран и изпитан от компанията Defense Distributed, позволяващи да се отпечата огнестрелно (и невидимо за металотърсачите) оръжие от всеки у дома, се оказаха качени на сайта PirateBay. Там бързо се превърнаха в хит и бяха свалени от хиляди потребители. Колко пистолета са „отпечатани“ - никой не знае.

Хакери в живите организми

Биологичните системи с тяхната ДНК и клетките на пръв поглед не приличат много на компютрите – това сравнение може да се направи с малко условности. Но така или иначе те имат и сходства – ДНК носи информация, която се копира, а инструкциите в нея се изпълняват. А това значи, че процесът може да бъде хакнат и ключът за това е в практическите технологии. Те все още са несъвършени, но се развиват с огромна скорост.

Ако се прави паралел с класическия компютърен хак, то био-хаковете според Марк Гудман се намират някъде на нивото на компютърните от края на 70-те години на миналия век. Био-хакери – този термин все още има романтично звучене и дори благородно. Но биотехнологиите се усъвършенстват не по-бавно от цифровите. Първото пълно разчитане на човешкия геном бе сторено през 2000 г., като сили в него хвърлиха много лаборатории по света, а самото то струваше над 2 милиарда долара. Днес разчитането на генома на един човек струва едва 2500 долара. А в края на десетилетието ще струва само няколкостотин.

Усилията на поколения учени доведоха до истинска революция в биологическите, генните и медицинските технологии. Сега можем не само да четем ДНК, но и да я променяме по желание. Най-новите методи като CRISPR/CAS9 позволяват това да се прави с огромна точност и резултат. Развива се цяло направление на генното инженерство, чиито цели са създаване на организми с предварително желани свойства. И най-важното – за такива дейности вече не са нужни лаборатории с милиони инвестиции.

Биологични атаки на терористи вече са се случвали с печални резултати. През 2001 година инфекция със сибирска язва в САЩ води до гибелта на само 5 човека – за щастие. А спомняте ли си атаката с газ зарин в метрото на японската столица Токио? Сектата Аум, стояща зад нея, до този момент е била вложила над 10 милиона долара за разработки на биологични оръжия, които да не могат да се засекат лесно. За щастие към датата на разбиване на сектата през 1990 година това е било сложно и програмата им е спряна. Но днес всичко е много по-лесно.

Образци от най-опасните микроорганизми се пазят в много добре защитени лаборатории, където достъпът е ограничен. Но техният геном може лесно да се намери в интернет, а това значи, че теоретично може и да се възпроизведе. Дори да не убие пряко много хора, самата епидемична паника може да посее хаос в цели държави. Да припомням ли лудостта около „Проблем 2000“, според който в началото на новото хилядолетие щяха да спрат работа милиони компютри по света и да дойде „краят на цивилизацията“?

Бандитите на бъдещето

Марк Гудман счита, че като цяло био-престъпността ще се развива по законите на днешната кибер-престъпност. И ако за последната най-разпространената форма на терор днес е спамът, то нещо подобно може да дойде на „въоръжение“ и при биохакерите. Техните „писма на щастието“ – онези, които ви казват, че печелите милиони, ще са всъщност фрагменти ДНК, които незабележимо могат да се разпращат и включват в гените на получателя с помощта на вируси носители. Защо? За да се правят пари, разбира се.

Елементарен пример – обикновената настинка. Не много опасно, но много разпространено заболяване, предизвиквано от риновирусите. Сами по себе си те са нещо като природен спам, който има нужда само от леко „подбутване“, за да се разпространи. Нова, изкуствена форма на този вирус (в добавка на стотиците известни природни такива) не би срещнала никакви препятствия от страна на имунната система и бързо може да се разпространи по света. По принцип в това няма нищо страшно, нали? Но представете си какви колосални суми пари могат да се направят от витамини, средства за отпушване на носа и кашлица? Дори днес този пазар наближава рамките на 30 милиарда долара годишно! А в бъдеще?

Друг вариант на кибер-престъпността, фишингът, използва сайтове и услуги, имитиращи реално съществуващи, с цел да открадне пароли и достъп, ПИН кодове и персонални данни. Но и тук може да се появи биологичен аналог – кражба на чужда ДНК с цел разшифровка и получаване на лична информация за човека. А да предотвратите „изтичането“ на личната ДНК за всеки един гражданин е практически нереално. Как ще го предпазите от падането на един косъм от главата му например? Ние оставяме непрекъснато свои клетки, косми и слюнка навсякъде. Но ако обикновените хора дори не се замислят за това и ако те не са никак интересни за тайните служби, то геномът на видни политици и личности определено е.

„Био-папараците“ вероятно ще се интересуват от образци на ДНК от холивудски звезди, оставени на салфетки. В тяхната ДНК те лесно ще открият тайни за жълтите вестници – като скривани от публиката болести или дори личностни черти. А кой знае още какво ще се открие като параметри на ДНК през следващото десетилетие!

Когато лидер на една държава гостува на друг, то службите ще „душат“ за всякакви генетични материали, които да бъдат използвани, за да се „наклони везната“ в полза на по-силния. А самото използване на тяхното ДНК за достъп до свръхсекретна информация вероятно е само въпрос на време.

Впрочем използването на чужда ДНК, която да се подхвърли на мястото на престъпление, отдавна е познато в криминалистиката. И бъдещите престъпници със сигурност ще могат да се възползват от тези методи като например полимеразната верижна реакция. С нея е лесно да се размножи чуждата ДНК – трябва да имате само образец от коса, слюнка, кръв и… няма проблем да размножавате гена до нужното ви количество.

Престъпността ще бъде навсякъде

Когато говорим за предстояща поява на биологични аналози на всичките видове кибер-престъпления, това не е преувеличение. За всяка от тях може да се направи връзка към света на нелегалните биотехнологии от бъдещето. DDoS атаките с техните милиони заявки, способни да блокират всеки сървър, както и спам напастта могат лесно да се сравнят с безконтролната инфекция на хора по пощата, водоснабдяването или на места, на които се събират много хора. И дори микробите не е нужно да са опасни – като в случая с простудата. Но в големи мащаби такова нещо може да срине цели икономики.

Пиратството? Разбира се, то може да засегне формули и технологии за производства на скъпи лекарства. Достъпни по „официални канали“ само за малък брой богати хора, те могат да се разпространяват и „под масата“ във вид на малки щипки лиофилизирани (обезводнени) култури на генетично модифицирани бактерии, способни да синтезират нужното вещество. По подобен начин можем да ги сравним и с вирусите за компютри – както някога компютърният код Stuxnet успя да изведе от строя цели заводи, така живите патогени ще могат да парализират работата на цели компании и държави.

Да, това са все още теории за не така далечното бъдеще. Но съдейки по това, как се развиват биотехнологиите, как стремително проникват в живота, то сравняването им с цифровия свят не е лишено от смисъл. И ако до днес не знаем какво точно да правим с киберпрестъпниците, то ще е още по-неясно как да се справяме с „биопрестъпниците“. Така че е възможно да ни потрябва повече от един нов проект „Манхатън“. Само един може би няма да е достатъчен.