Днес кацаме върху повърхността на комета

След броени часове една скромна сонда на European Space Agency ще извърши малък подвиг, а човечеството ще направи поредната си гигантска стъпка напред в сферата на космическите изследвания. След близо 10-годишно преследване из необятните предели на студения вакуум, космическия съд на име „Розета“ ще извърши първото по рода си кацане върху повърхността на... комета!
Дали и доколко успешно ще е то, тепърва предстои да разберем – при това съвсем скоро, но междувременно нищо не пречи да повдигнем леко завесата около този проект и да разберем как се достигна до този знаменателен момент.

Спускане в мрака

Остатъкът от деня ще бъде доста напрегнат в командния център на Европейската космическа агенция. Макар да изглежда като рутинно, приземяването на „Розета“ върху, носещо се празното пространство космическо тяло с диаметър едва 4 километра в най-широката си част, далеч не е лесна задача. Едно погрешно движение и мисия с продължителност от цели 10 години ще се превърне в пепел (буквално) и всички положени усилия ще бъдат напразни. Точно поради тази причина тези последни няколко часа ще са от критично значение, а всяка следваща стъпка, приближаваща спускаемия модул „Филе“ към евентуално кацане върху кометата със звучното име 67P/Чурюмов-Герасименко, ще бъде внимателно преценявана. При възникване дори на най-малко съмнение в успеха на приземяването цялата операция ще бъде спряна и ще бъдат нанесени необходимите корекции.
Ако всичко върви по план, първата фаза от процеса ще е:

Отделяне. Като част от подготвителните действия за него „Розета“ ще се доближи максимално до повърхността на кометата и ще се позиционира на около 22 километра над избраната зона за кацане. Едва след като в контролния център на ESA се уверят, че апаратът е локализиран точно, „Филе“ (модулът, наречен на острова в река Нил, където е открит Розетският камък, на чието име е наречена сондата) ще се отдели и ще започне бавно спускане към 67P/Чурюмов-Герасименко. „Филе“ е относително дребен съд – теглото му е около 100 килограма, а диаметърът му е малко над метър.

Спускане. Приближаването на Фило към набелязаната зона за кацане ще става бавно, много бавно, за да се предотвратят повреди по време на приземяването. Той ще измине 22-та километра до повърхността на кометата за 5 до 10 часа. Цялото спускане ще се извърши без използване на собствена тяга – единствено благодарение на инерцията, която „Розета“ ще придаде на модула по време на фазата на отделяне.

Приземяване. Разбира се, точната зона за приземяване е предварително и внимателно селектирана, но дали „Филе“ ще успее да я уцели, е съвсем друг въпрос. Променливите фактори, които могат да попречат на модула да се приземи върху кометата, са изключително много – още повече в контролния център на ESA няма да имат никакви средства за направляване на кацането. Отклонение от дори милиметър в траекторията на апарата може да доведе не просто до пропускане на набелязаната зона за кацане, а изобщо на кометата. В резултат Фило просто ще отлети в празното пространство и мисията ще завърши с провал.

Което е по-лошо, никой в ESA не може с точност да предвиди какво ще се случи, когато „Филе“ се приземи на повърхността на 67P/Чурюмов-Герасименко. Да, учените имат доста добра представа какво да очакват, тъй като „Розета“ изпраща активно фотографии на кометата непрекъснато през последните няколко дни, но какво има под скованата в лед повърхност? Това е на практика невъзможно да се предвиди.

Закрепване. Ако всичко с приземяването мине успешно, първата задача на „Филе“ ще е да изстреля от два специални харпуна въжета, които да укрепят сондата върху повърхността на кометата. Това е необходимо, тъй като повърхностната гравитация на 67P/Чурюмов-Герасименко е нищожна, практически отсъстваща. Ако „Филе“ не успее да се закрепи стабилно върху кометата по някаква причина (да речем, повърхността й се окаже твърде мека и нестабилна), модулът може просто да отлети в Космоса.

Ако всичко мине според плана...

След близо 10-годишно преследване на 67P/Чурюмов-Герасименко през половината Слънчева система, последните стъпки към реализиране мисията на „Розета“ са едновременно най-важни и най-несигурни. Все пак, ако се увенчае с успех, тя ще остане в историята като едно от най-големите научни постижения на човешката цивилизация и през идните дни ще бъде източник на безценна информация за структурата, строежа и произхода на кометата, космическите тела в частност, а може би и на нас самите. „Филе“ е съоръжен с богат инструментариум за целта – от средства за взимане на проби от и под повърхността на 67P/Чурюмов-Герасименко, през компютърен томограф до камери с висока резолюция за подробно заснемане на околния пейзаж.

С приближаването на кометата към Слънцето и с повишаването повърхностната й температура през идните 6 месеца „Розета“ и „Филе“ ще регистрират още и уникални факти за нейния химически строеж и структура.
Евентуаленият успех на тази мисия ще промени драматично научното виждане за кометите – космически тела, които до момента са наблюдавани единствено от разстояние. Информацията от „Розета“ и „Филе“ може да потвърди или да разбие на пух и прах десетки научни теории относно произхода, поведението и строежа на кометите. Дали това ще се случи? Ще разберем може би още днес – в късните часове на нощта.

Междувременно, ако дръзката мисия на „Розета“ е успяла да ви развълнува, ESA ще ви даде уникалния шанс да следите развитието й на живо на сайта на агенцията, където между другото ще намерите и тонове допълнителна информация за трудния път на сондата до 67P/Чурюмов-Герасименко.