В наши дни хората почти не могат да си представят живота си без невероятните технологии и чудните устройства, които само преди десетилетия се срещаха единствено на страниците на научнофантастичните романи. Компютри, социални мрежи, цифрови фотоапарати, аудиоплейъри, видеоразговори – всеки от нас ежедневно използва тези „плодове на научно-техническия прогрес". И все пак повечето от нас не подозират как тези джаджи и огромният обем информация влияят на психиката ни.

Сред страничните ефекти от бума на технологиите има много позитиви, но и много негативи. Всъщност на вас оставям да прецените доколко те са такива и посочвам само няколко известни факта.



Влиянието на видеоигрите

Специалистите психолози от много години спорят за това, дали компютърните игри с елементи на насилие влияят на психиката на геймърите. Резултатите от едно такова изследване показват, че извършването на жестоки, антисоциални действия във виртуалната реалност до известна степен влияе… положително на морално-нравствените качества на играчите. Защото ги кара да изпитват чувство на вина за извършените в играта престъпления.

 


Хората осъзнават, че убийствата и кражбите се случват само в играта, но в същото време мозъкът до голяма степен интерпретира тези събития като реални. След като извършат множество виртуални безчинства, хората са склонни да си дадат морална оценка за тях и осъзнават, че в реалния живот никога не биха направили подобно нещо. Чувството за вина е един от главните мотиватори според думите на учените – то е способно да подтикне човек да извършва на практика добри дела.



Телевизионната вселена

Днешните стотици твърдения за вредата от гледане на телевизия често не носят никакви доказателства, дори и да ни се струват много правилни. Само че съществува поне едно явление по темата, което е безспорно вярно. А това е че, телевизионният свят НЕ съответства изобщо на обкръжаващата ни реалност. Там се акцентира на „вестникарското“ – предимно на новини като войни, конфликти и престъпност, разказва се за нещастието на хората, крайната бедност на едни хора и народи и богатството и лукса на други. Изкусно подадените в определен контекст новини и факти се вкореняват в мирогледа на човека и в огромна степен го променят. Като например му се създава впечатлението и убеждението, че е достатъчно само да се появиш на улицата в някой африкански град, за да си гарантираш зараза със смъртоносния вирус на ебола.

 


Изучавайки този любопитен феномен, учените са разработили т.нар. Култивационна хипотеза, която твърди, че колкото повече време човек прекарва пред телевизора, толкова повече неговият мироглед, разбиранията му за света, за политиката, за красиво и грозно, правилно и неправилно се формират от съдържанието на телевизионните предавания. Истинността на тази хипотеза се потвърждава с многобройни експерименти и макар че някои експерти да твърдят, че условията за провеждането им не са идеални, като цяло това не намалява научната тежест на хипотезата.



Интернет промени начина, по който хората четат

Още един видим факт, на който съм сигурен, че сте свидетели. Световната мрежа без съмнение е едно от най-великите изобретения на човечеството, макар че някои го определят и като началото на края на човешкия род като биологичен вид. Изследвания над влиянието на интернет върху човешкото мислене и поведение се правят сравнително отскоро, като едни от най-сигурните резултати по темата засега се отнасят до промяната на техниката на четене на хората.

 


В продължение на хиляди години човечеството се е учило да чете от книги, възприемайки информацията последователно, страница по страница. Но с развитието на интернет това нещо коренно се променя – повява се възможност бързо да се „превключва“ между различни източници, да се използват връзки и ключови думи. Много потребители на интернет отделят на прегледа на всяка страница не повече от няколко секунди и бързо съсредоточават вниманието си на съвсем други теми. В резултат на това четенето става повърхностно, информацията не се запечатва в съзнанието и в резултат на това се променя самото мислене на човека.


Според мнението на Мариана Уолф, невролог от университета Тафтс, САЩ, за съхраняването на навиците за продуктивно четене на човечеството е много важно бъдещите поколения умишлено да бъдат учени да свикват да четат традиционните хартиени носители на информация. Дали това обаче е и вашето мнение? Разбира се, можем да намерим и съвсем обратните хипотези по темата, но е факт, че нашите деца имат коренно различно отношение към книгите.



Грамофонните плочи променят дължината на песните

Замисляли ли сте се защо почти всяко днешно „парче“ обикновено е дълго между 3 и 5 минути? Средно около 4? Едва ли. Модата на кратките музикални произведения всъщност се е появила в края на 19 век, когато Томас Едисон е изобретил фонографа – устройството за запис и възпроизвеждане на звук. Първите аудионосители обаче са можели да запаметят само до 4 минути музика. Затова композиторите вместо дългите класически музикални произведения започнали да съчиняват такива с продължителност до 4 минути!

 


Постепенно композициите, които не можели да се записват на плочи с до 4 минути обем, почнали да губят популярност, а хората свикнали да слушат по-кратки произведения. Дългите вече им се стрували протяжни, скучни и досадни. Макар с развитието на технологиите да се появила и възможност да се записват много по-дълги мелодии, то навиците една песен да не е по-дълга от няколко минути се запазили до ден-днешен.



Вашият плейър – вашата крепост

Портативните аудиоплейъри влизат в числото на най-популярните устройства за възпроизвеждане на музика. Но макар и много популярни, те имат и „тъмна страна“. Едновременно даряват радост от слушането на любимата музика по всяко време и на всяко място, но по същия начин лишават хората и от общуването един с друг.

 


Този факт е известен още от самата зора на появата на портативните плейъри – по време на тестовете на знаменитите плейъри на Sony – Walkman. Един от разработчиците взел със себе си за няколко месеца портативната джаджа, след което жена му имала сериозни оплаквания, че той започнал да и обръща много по-малко внимание.


За да помогнат на нормалното общуване с околните по време на слушане на музика, създателите на Walkman добавили микрофон, който може да предава говора на събеседника ви направо в слушалките, както и два чифта аудио изходи за слушалки, за да може от едно устройство да слушате едновременно вие и гаджето ви. Интересно защо днес такива екстри в плейърите няма?
Според психолозите поведението на хората, използващи портативни аудиоплейъри, е съвсем логично. Много хора носят слушалките си дори музиката да не звучи в момента. Според специалистите това е така, защото те до някаква степен придават на собственика си усещане за уединеност, спокойствие и отделяне от околната среда.



Цифровите папараци

Само преди 20-ина години да се занимаваш с фотография бе истинско предизвикателство. Бяха необходими не само познания относно самата техника на снимане, но и бе необходимо да се учиш как да забъркваш химически смеси, да проявяваш ленти, снимки и още куп други непознати на днешните хора дейности. С появата на огромен брой достъпни и елементарни за използване цифрови фотоапарати днес всеки може да се почувства като истински творец. Достатъчно е само да натиснете с пръст устройството, като по-сложните дейности включват да понагласите фокуса, евентуално да подберете баланса на бялото или да приложите някакви художествени ефекти. Без никакво усилие можете да правите хиляди снимки и да изтривате онези, които не ви харесват. За такава екстра фотографите преди години дори не са и мечтали!

 


Сигурно обаче и вие ставате свидетели на обратния ефект от това явление – много посетители например на концерти и развлекателни събития отделят изключително много време, за да снимат събитието, отколкото реално да му се наслаждават или да участват в него (например да танцуват). Според Стив Кобърн, сътрудник към университета в Съсекс, който се занимава с изучаването на този феномен, явлението е свързано с желанието на хората да се самореализират чрез подробни фото отчети за събития от собствения им живот в социалните мрежи. Стремежът да съобщиш за своето участие в каквото и да е мероприятие на колкото може повече хора позволява на хората да създават илюзорно позитивен образ за самите тях. Или казано накратко – създава фалшиво чувство на известност.



Ползата от социалните мрежи

Тази тема е толкова обширна, че може да се напише роман по нея. Дали те разделят хората, или напротив – помагат им, няма да коментираме. По-скоро това зависи от самите хора. Но според някои изследвания със сигурност в определени отношения те са полезни. Двама изследователи от американския университет в Блумингтън са изследвали в детайли самооценката на хората, ползващи социални мрежи (тяхното самочувствие). И са забелязали, че в повечето случаи потребителите им си създават някакъв по-специален образ за самите тях, идеализират го и това им помага да повишат самочувствието си.

 


Според учените хората формират тези свои „подобрени версии“ за собствено удовлетворение. А това води до още положителни неща, като например повишава възможността на човек да бъде в хармония и равновесие със самия себе си, като не се влияе толкова лесно от сложните ситуации в живота.


Ползите от социалните мрежи могат да бъдат още десетки, макар и да не са, разбира се, гарантирани. Известни са стотици хиляди случаи на „откриване на идеалния партньор“, създаване на нови приятелства и бизнес контакти, връзка с роднини и приятели, отдалечени географски на хиляди километри, дори и начини на обучение със социалните мрежи. Но тези ефекти няма да коментираме сега, защото и в тях има множество противоречия.


Мобилните телефони провокират депресиите

Мобилните телефони често са обвинявани за какви ли не грехове. Периодично се появяват изследвания, посветени на например връзката между електромагнитните им излъчвания и раковите заболявания. И макар все още да е спорно дали това е вярно или не (аз ви съветвам все пак да държите телефона колкото може по-далеч от тялото си, когато не говорите), то доказан факт е, че GSM-ът ви може да предизвика сериозна депресия. Защо?

 


През 2011 година учени провеждат експеримент, по време на който доброволци непрекъснато са до своя смартфон – буквално денонощно за известен период време. Проведена е психологическа анкета в началото и в края на експеримента – след една година. Оказало се, че при онези хора, които най-активно са използвали своите смартфони, се е развило сериозно състояние на депресия и нарушения в съня.
Според учените причина за това е подсъзнателната необходимост по всяко време да бъдете готови за общуване – това е основен фактор за развитие на депресия и стрес. Хората имат нужда от почивка, уединение, спокойствие. Постоянното очакване за контакт с някой, за непрекъснато информиране за различни събития води до тревожност, натовареност на психиката и повишаване на вътрешното напрежение. Това, разбира се, се отразява не само на съня, но и нарушава цялостно психическото ви здраве. Така че – внимавайте!



Заради черно-белите телевизори някои хора сънуват в черно-бяло

Едва ли вие сте сред тях, защото по-младите хора изобщо не са виждали черно-бели телевизори. Но и това нещо е факт – учени съвсем неочаквано са открили този факт преди няколко години. Ева Мурзин, психолог от университета Дънди, Шотландия, разглеждала материали по стари изследвания на съня и сравнявайки със собствените си научни наблюдения, изяснила невероятния факт, че много хора, които в детството си са гледали черно-бяла телевизия, до ден-днешен често спрямо другите сънуват черно-бели сънища (монохромни).

 


Според резултатите на експериментите на Ева Мурзин около 25% от сънищата на хората над 55 години са черно-бели. Повечето от тях на младини са гледали черно-бели телевизори, а след това са преминали към цветни. Но монохромните им сънища са останали до днес. Това означава, че в детството мозъкът на човека е много по възприемчив към зрителната информация. Затова запечатването на спомени и впечатления, получени в ранна възраст, като правило не се изтрива от паметта, остава завинаги и често се повтаря в сънищата.



Радиото и масовата хипноза

В първите десетилетия след появата на радиото специалисти психолози се опитват да изяснят по какъв начин то може да влияе на слушателите. Оказва се, че тази технология е истински дар за създателите на реклами, защото хората са изключително склонни да вярват на чутото по радиото. И то се доверяват много повече на информацията, получена по този начин, отколкото при директен разговор с продавача в магазина например.

 


Причината за това е, че при директното общуване лице в лице убедителността на информацията много зависи от редица фактори, като например външността на продавача, неговите мимики, действия. При „безличния“ радио глас такива недостатъци са избегнати и слушателя чува само гласа. Избягването на тези „вредни“ съпътстващи ефекти спомага за това, че хората почти не могат да се отнасят към радио рекламата критично, затова и нейната ефективност е много висока. Дори в известна степен по-висока и от телевизионната (не забравяйте колко често гледате невероятно досадни, грозни и тъпи реклами там). Освен това психолозите потвърждават, че по време на слушане на радио се подобряват когнитивните (разпознавателни) способности на човека като цяло. Може би затова радиото днес не само не е мъртво, но и се развива.