Пълни глупости!

Проблемът с така наречените „популярни митове” беше тежък още преди ерата на интернет, но днес, в съвременното общество на социални мрежи и свободен достъп до необятното море от уеб информация, той заплашва да се превърне в още по-неприятен феномен.
Един от най-ярките примери в това отношение са „научните” съвети за здравословен живот – мъдри напътствия за това, как да се грижим за тялото си, заливащи ни отвсякъде, много малко от които обаче почиват на реални доказателства и факти.

В този кратък текст подбрахме шест от най-популярните такива митове, които, въпреки че са напълно лишени от научна обосновка, упорито отказват да изчезнат с годините.

Правилото за „Осемте чаши вода на ден”

И изобщо всякакъв вид съвети твърдящи, че ако не пием Х литра вода ежедневно, ни заплашва едва ли не бавна и мъчителна смърт.
Днес никой не може да каже със сигурност откъде точно произлиза този мит, нито защо препоръчва точно 8 чаши вода на ден (а не 5 или 7, да речем).
„Обичайните заподозрени” за него са компаниите, предлагащи бутилирана вода, но по-вероятно е първопричината за възникването му да е едно популярно проучване, направено през 40-те години на миналия век в САЩ. Според него здравословният начин на живот изисква всеки човек да поема средно по 1 милилитър вода за всяка хранителна калория, която консумира. Това означава грубо около 2.5 литра вода ежедневно за мъжете и около 2 литра за жените.

Това „правило” обаче напълно пренебрегва факта, че всички ние поемаме голямо количество вода и със самата храна, и това на практика намалява нуждите на организма от допълнителни течности. Приемът на вода също така зависи от специфичния метаболизъм на всеки човек, както и от това, при какви климатични условия се намира той. Така че, ако не живеете в Централна Африка и не изпотявате кофи вода на ден, малко над литър вода вероятно ще ви е напълно достатъчен.

Друг аспект на този мит настоява, че ви е нужна точно вода и нищо друго – допълнителният прием на течности, като кафе, чай, сокове, мляко, не може да я замести и дори има негативен ефект, тъй като част от тях (чай и кафе най-вече) са диуретици (т.е. ускоряват обмяната и отделянето на течности).

Това твърдение също се оказва лишено от научна основа. Проучване, направено в САЩ и публикувано в официалното издание на Американския колеж по хранене, показва, че няма никаква разлика в хидратирането, когато то е извършено само с прием на чиста вода или на други течности, в това число чай, кафе или кофеинизирани напитки. За един физически здрав индивид дори едно или две слабоалкохолни питиета (като бира, да речем) биха могли да утолят успешно жаждата, а не да я провокират.

На финала – частта от „водния” мит твърдяща, че дори да не сме жадни, трябва да се насилваме да пием вода, понеже, когато почувстваме жажда, организмът ни вече е прекалено дехидратиран.
Това също е напълно погрешно допускане. Още преди три десетилетия е било доказано, че чувството за жажда възниква при по-малко от двупроцентен ръст в концентрацията на кръвта – далеч преди 5 процентния праг, след който настъпва дехидратация.

Така че по отношение приема на вода и други течности единственото правило, което следва да спазвате, е следното: доверете се на тялото си, пийте каквото ви се иска и когато почувствате жажда.

Захарта прави децата хиперактивни

През 1996 година серия от 12 изследвания убедително доказва, че „хиперактивният ефект” на захарта върху подрастващите съществува само и единствено в главите на родителите им.

По време на експеримента тестовите двойки (родители/деца) били разделени на две групи. На едната част от родителите е казано, че на децата им са дадени богати на захар храни, а на другата, че са част от контролна „плацебо” група.
Всъщност всички деца, участвали в опита, са били хранени с продукти без съдържание на захар.
Изследването убедително доказало, че родителите които мислят, че децата им са поели захар, проявяват изключително висока склонност за определяне на поведението им като „хиперактивно”.

Интересно тук е друго изследване. То е проведено от физиолога Дейвид Бентън от британския университет Суонси. На участващите в него деца на възраст от 9 до 11 години е бил даден глюкозен разтвор, след което е била проследена ефективността им при справянето с различни интелектуални задачи. Оказало се, че децата демонстрират повишена концентрация и съответно по-добро справяне със серията зададени им математически тестове. Иначе казано, ефект, противоположен на „хиперактивност” (поведение, свързано именно с неспособността на децата да се концентрират върху конкретна задача).
Наблюдаваният от Бентън ефект, разбира се, е лесно обясним – захранен с повече енергия, мозъкът на детето действа по-ефективно. Това, разбира се, не означава, че следва да помпаме малчуганите с глюкоза, за да учат по-добре уроците си. Осигуряването на нормални глюкозни нива посредством редовен и здравословен прием на храни е значително по-добра идея.

Телата ни могат и следва да бъде детоксикирани

Често изобилието от информация може да бъде благословия, но в съвременното свръхинформирано общество понякога може да е и проклятие.
Ярък пример в това отношение е фактът, че днес всички ние живеем в токсичен свят. С всяко вдишване поемаме олово. Всяка храна, която поемаме, съдържа десетки различни токсини – от естествени съединения до пестициди, замърсители и диоксини. В резултат телата ни все по-често приличат на хранилище за съхранение на химични отпадъци.

И тъй като това е доста притеснителен факт, логично възниква въпросът, какво да се прави.
Десетки различни „научни” системи за детоксикация претендират, че имат отговор за него. Те препоръчват специални диети, пост, периоди на въздържание, през които се поемат само течности, но не и твърда храна, и настояват, че по този начин телата ни се изчистват от отложените в тях токсини.
За съжаление според специалистите диетолози всички тези твърдения са напълно лишени от научно основание.

Проучванията по въпроса сочат, че всеки от тези методи би довел до намаляване нивата на вредни вещества в организма наполовина, но... за период от 6 до 10 години, при това само ако се извършва в условия на нулево излагане (т.е. в напълно чиста от токсини среда) – нещо, което, разбира се, е невъзможно при съвременния начин на живот за повечето хора.
В същото време една голяма част от токсините, които се отлагат в човешкия организъм, се натрупват в мастните тъкани. Когато спазвате диета или постите, за да се „пречистите” от тях, индексът на телесната ви маса се променя и губите част от мазнините в тялото си. В резултат отложените в него токсини попадат в мускулите, мозъка и костите ви, където вредата от тях е още по-голяма.
Така че в крайна сметка, опитвайки се да се „пречистите”, единственото, което постигате, е да замърсите тялото си още повече.

Именно по тази причина повечето учени съветват вместо това да се доверите на естествените механизми, които всеки от нас притежава. Човешкият организъм има страхотна вградена система за детоксикация, която включва бъбреците, черния дроб и храносмилателния тракт като цяло. Ако тя работи нормално, единственото, което се изисква от нас, е да спазваме „цялостна програма за житейска детоксикация” – иначе казано, да се стараем да се храним колкото може по-балансирано и здравословно, да избягваме по възможност контакта с опасни химически съединения у дома и на работното си място.

Най-сериозен и дългосрочен ефект обаче могат да окажат единствено строгите законодатели и регулативни мерки, намаляващи нивото на световното замърсяване като цяло. При липса на такива всякакъв вид индивидуални опити за детоксикиране са просто предварително обречени на провал опити да се изгаси клада с чаена лъжичка.

Антиоксидантите удължават живота... нали?

През 70-те години редица изследвания показват, че когато усвояват храните които поемаме, по време на естествените метаболитни процеси клетките на нашите тела отделят един особен вид вредни молекули, известни като свободни радикали.
С времето те се натрупват в тъканите на организма и могат да доведат до редица дегенеративни заболявания. За щастие съществуват множество химични съединения, които могат да подпомогнат тялото да се изчисти от свободни радикали – така наречените антиоксиданти.
Когато са открити за пръв път, много учени като носителя на Нобелова награда за химия Линус Полинг започват ентусиазирано да прокламират широкото им използване, без обаче преди това да се поинтересуват от потенциалния дългосрочен ефект, който антиоксидантите могат да имат върху човешкото тяло.

През 90-те годни на миналия век множество изследвания доказват убедително, че редица масово използвани „полезни” добавки, като бета-каротин, витамин С, Е и други, макар да демонстрират антиоксидиращи свойства при лабораторни тестове, в реални условия действат различно или не действат въобще – особено когато се приемат под формата на изкуствено синтезирани таблетки.
През 2007 година едно от най-широкомащабните изследвания по темата, обхванало повече от 230 000 души, дори показва, че приемът на антиоксиданти, като бета-каротин, витамини А и Е, не само че не увеличава живота, а, напротив – дори повишава смъртността.

Според учените причината е, че изкуственият прием на подобни хранителни добавки нарушава естествения метаболитен цикъл на човешкото тяло. Според тях повишаването на свободните радикали над една определена норма е сигнал за клетките да повишат собствените си антиоксидиращи защити, които са много по-ефективен метод за справяне с проблема от приема на изкуствени добавки.
Всъщност използването на антиоксиданти под формата на таблетки води то деактивация на тази първа защитна линия на тялото и понижава естествените му съпротивителни сили. Отделно свободните радикали в малки количества играят благотворна роля като част от нормалния метаболитен процес на всеки човешки организъм.

Затлъстяването съкращава живота

Ок, прекомерното телесно тегло е опасно за здравето – спор тук няма. Това обаче не означава, че някой и друг килограм в повече непременно означава ранна и сигурна смърт – нещо, в което съвременната „диетична” индустрия се старае да ни убеди.
Установен научен факт е, че при индекс на телесната маса (ИТМ) 40 и повече рискът от заболявания като диабет, сърдечни проблеми и някои видове рак е значително по-висок.
Но също така убедително изследванията показват, че при хората с някой и друг килограм в повече (ИТМ от 25 до 29) смъртността е с около 6 процента по-ниска, отколкото при тези с нормално тегло (индекс от 18 до 25)!

Оказва се, че няколкото килограма в повече имат дори известен
„защитен” ефект, макар и да не е съвсем ясно защо. Едно от вероятните обяснения е, че този „неприкосновен” запас от телесно тегло помага на организма по-лесно да се справи с различни заболявания и инфекции и в дългосрочен план води до по-дълъг живот.

Това, разбира се, не значи, че не бива да се грижите за теглото си – прекаленото затлъстяване, отново подчертаваме, е опасно, но не бива да се прекалява и с диетите.

Да се храним като пещерни хора

През 80-те години на миналия век с бума на теориите за диетично хранене и манията по здравословен начин на живот особено широка популярност придобива един мит, твърдящ, че почива на здрава научна (еволюционна) основа.

Според него за последните 50 000 години нашият метаболизъм (от чисто генетична гледна точка) не е еволюирал с толкова големи темпове, колкото методите ни на хранене и видовете хранителни продукти, които поемаме.
И понеже телата ни не са адаптирани за целодневно излежаване пред телевизора, ядене на чипс и сладоледи, това е довело до редица болести, като диабет, рак, сърдечни проблеми и други.
Съгласно тази теория решението на проблема е „да се храним като пещерни хора”, т.е. с дивеч, риба, плодове, зеленчуци и ядки, а да избягваме храните, приготвени от зърнени и бобови култури, млечните продукти, включващи масла, рафинирана захар и сол.

Макар наистина да звучи много научнообосновано, тази хипотеза не се подкрепя от реалните доказателства от еволюционните изследвания на човешкия геном.
Напротив – много хора доказано притежават уникални генетични двойки, свързани именно с усвояването конкретно на храни от зърно и бобови растения. Способността за смилане на мляко при зрелите възрастни (лактозна толерантност) също е еволюирала независимо в редица човешки популации.

В същото време има и друг аспект, опровергаващ теорията за „диетата на пещерния човек”, и той е свързан с факта, че и до днес учените не са на едно мнение относно това, какво точно е включвала тя. Сигурно е, че далечните ни прародители не са консумирали нито месото, нито растенията, които ядем днес, но с какво точно са се хранили – по този въпрос може само да се теоретизира.
Още повече, дори и някой ден да установим с точност какво е включвала диетата на ранните представители на Хомо сапиенс, едва ли някога ще се намерят твърди научни факти, които убедително да доказват, че нашите далечни роднини всъщност са били значително по-здрави от нас и с по-голяма продължителност на живота.