Е, ето ни тук. Това е финалът на новата трилогия за историята и произхода на Лара Крофт. Когато през 2013 г. Crystal Dynamics направи рибуут на серията с едноименната Tomb Raider, калифорнийското студио за добро или лошо промени напълно всичко, което знаехме за поредицата. Паралелите между Tomb Raider с Uncharted днес са изненадващо много, макар първото приключение на Лара Крофт да излиза още през 1996 г. В същото време обаче, докато Нейтън Дрейк се превърна в емблемата на цели две конзолни поколения, неговата колежка сякаш прекара доста години далеч от светлината на прожекторите. Точно поради тази причина завръщането на мис Лара Крофт след такава пауза се очакваше с огромен интерес. Shadow of the Tomb Raider е завършекът на новата трилогия, която се опитва да представи началото на славната кариера на Лара и формирането ѝ като авантюрист и човек.

Добрата новина е, че като развлекателен продукт играта изглежда, звучи и се играе по един впечатляващ начин. Лошата новина - някъде по пътя момчетата от Eidos Montréal очевидно са изоставили до голяма степен концепцията за Лара Крофт такава, каквато я познават ветераните геймъри, и са се опитали да превърнат играта си в поредния високобюджетен екшън. Това може и да е лошо, и да не е – както винаги, става въпрос за гледна точка, но няма съмнение, че днешната Лара е много, много по-различна от онази героиня, която събираше очите на подрастващите геймъри в края на 90-те.

Лара не мисли за пенсия

В Tomb Raider и Rise of the Tomb Raider видяхме как Лара постепенно се превръща от неопитен приключенец в експерт и сега в Shadow of the Tomb Raider тя е напълно завършена и формирана като... ами Tomb Raider. Присъединяваме се към Лара в полуостров Юкатан скоро след края на Rise of the Tomb Raider и откриваме, че Лара се е забъркала в нова каша, докато преследва познатите ни врагове от Тринити (голямата лоша организация от предната част). Познатият ви Джона, разбира се, все още е наоколо и е като опора за Лара, която я държи на земята през цялата игра. В тези първи ранни мигове на играта Лара, опитвайки се да направи добро, прави нещо, което е доста катастрофално за хората около нея, независимо дали я познават лично или не. Това е изборът, който поставя играта в ход и предоставя на Лара някои от най-големите предизвикателства до момента.

Тъй като това все още си е видеоигра, разбира се, пак има малък туториал в началото, но в този случай е далеч по-формален, отколкото в предишните игри. Което има смисъл, разбира се, защото в този момент Лара вече знае как да прави всички неща в света на Tomb Raider и това е само напомняне за играчите. Равновесието между това, че трябва да се инструктират играчите, и това, че Лара все пак е опитен герой, е добре направено. Приятно е да се чувстваш така, сякаш Лара не започваше като съвсем слаба и без да има реални умения, но все още имаше възможност да расте като персонаж през цялата игра.

Дърветата за умения са интересни, но и почти същите като в Rise of the Tomb Raider. Основната механика за спечелването на XP точки е същата. Този път вариантите за развитие на уменията се наричат Seeker (околна среда и ресурси), Warrior (бойни способности) и Scavenger (увеличаване на стелт способностите). По принцип всичко това работи точно както в предишната игра, но с някои малки промени. Някои умения се завръщат (Boa's Coil, която ви позволява да претършувате всеки, който е убит със стелт), докато други са нови умения, които допълнително ще развият Лара и нейните различни способности. Има дори и умение, което премахва QTE елемента, когато Лара скача и виси само с една ръка.

Сега ме виждаш, сега - не

Практическият резултат от тази комплексна ролева система е очевиден. Няма я притеснителната Лара от 2010 г., който е почти парализирана от шока след първото убийство, когато вкара куршум в черепа на наемник, който се опита да я нападне на онзи мистериозен остров. Лара Крофт през 2018 г. е квалифициран и ефективен търговец на смърт в правилните ръце, сякаш обучена от Джон Рамбо и изкарала няколко летни курса с Агент 47. В резултат стелт секциите в играта са странно завладяващи, когато например използвате способностите на Лара да се покрие в кал и да се скрие в зеленината на джунглата, за да се промъкнете зад гърба на някой с хладна бруталност. Като изтънчен звуков детайл дори можете да чуете изваждането на бойния ѝ нож, когато някой се приближи. Едно натискане на бутона и ще видите как нейните удари проникват в сърцето и сеят смърт. Лара може да скочи от дърветата, да се изкачи нагоре и да убие някой отдолу или пък да се спотаи в дърво и да извърши невероятно сложно наглед движение, като се преметне от въжето, скочи от клона и нападне врага в едно движение.

Има малко неща по-задоволителни, отколкото успешното елиминиране на всички врагове в дадена област един по един, без някой от тях да ви види. И с нова механика като способността да се покриваш с кал, да нападаш от короните на дърветата и да използваш Fear Arrows, стелтът никога не е бил толкова достъпен и готин за изпълнение. И дори когато това не е опция, наборът от оръжия, които ви се дават, от лъкове и стрели до пушки и секири, дава на играчите много разнообразие в начина, по който искат да подходят към борба, което винаги е добре дошло в екшън игра.

По острието на бръснача

Пъзел системата на играта е много по-задълбочена и сложна, отколкото в миналото, но грешките сега имат фатален край - ями със змии, набучени копия, такива неща. След това Shadow of the Tomb Raider има плуване, което добавя различен слой напрежение към приключенията на Лара както в главната история, така и в страничните куестове. Още в началото Лара ще се озове под водата, борейки се за живота си, докато се провира през мъртви тела, ще открие джобове с хладен въздух и ще използва способността да плува по-бързо (един от спусъците на контролера), за да излезе на повърхността. Плуването в екшън игри винаги е било малко брутално преживяване заради това естествено усещане за стягане на гърдите, когато екранът започва да потъмнява, а вибрацията в контролера да пулсира при недостига на въздух. Shadow of the Tomb Raider се възползва от това по фантастичен начин.

Ранните игри от поредицата залагаха повече на платформинг елементите, но Shadow of the Tomb Raider предлага добра комбинация от трите основни елемента - престрелки, платформинг и пъзели, като всичко това се развива на фона на един полуотворен свят. Дизайнът на картите заслужава адмирации и всеки регион има по няколко базови лагера, където може да ъпгрейдвате екипировката си и да ги използвате за бързо придвижване. Извън това сте напълно свободни да изследвате въпросния район, а той наистина е пълен с неща за правене и откриване. Използвайки похват от стила Metroidvania, играта периодично ви поднася най-различни възможности, така че всеки път, когато придобиете ценен нов предмет или ъпгрейднете някой от инструментите на Лара, пред вас се разкриват недостъпни до момента локации.

Ако имам един проблем - сюжетът на главната история се усеща малко къс и малко тромаво свързан в края. Една трилогия трябва да е по-комплексна и в своя край да разкрива повече неща и да дава повече отговори. Най-добрият начин да играете Shadow of the Tomb Raider е да прегърнете всичко това и да си отделите известно време, за да потънете в света, изработен от Crystal Dynamics и Eidos Montréal така, че пътуването на Лара да получи по-завършен край. Защото и тя, и Shadow of the Tomb Raider го заслужават.

Оцени:
Рейтинг: 4
Още от Play

Стрийминг драмата Marvelous Mrs. Maisel покори наградите "Еми"

0 | 18.09.2018