Десетичната запетая е със 150 години по-стара, отколкото смятаха историците, разкриват новооткрити бележки от Италия през XV век.

Десетичната запетая е толкова проста, че сякаш би трябвало да съществува открай време. Тези удобни математически инструменти разделят целите числа на десети, стотни и хилядни, което прави изчисленията много по-прости, отколкото с дроби. А някои версии на десетичните дроби съществуват още от 900 г. (в Дамаск) или 1200 г. (в Китай).

Но последователната система на десетичните дроби се утвърждава напълно едва през 1593 г., когато немският математик Кристофър Клавий използва десетичните дроби в един астрономически трактат. Сега нови изследвания показват, че Клавий се е заиграл с по-стара традиция, като е използвал десетичните дроби от венециански търговец от XV в. на име Джовани Бианкини.

Работата на Бианкини е датирана между 1441 и 1450 г., което според авторите на новото изследване прави десетичната запетая век и половина по-стара от употребата ѝ от Клавий.

Докато води математически лагер за ученици от средните училища, Глен ван Бруммелен, историк на математиката в Trinity Western University в Канада, забелязва използването на десетичната запетая в един от трактатите на Бианкини.

"Спомням си, че тичах нагоре-надолу по коридорите на общежитието с компютъра си, опитвайки се да намеря някой, който е буден, и виках: "Вижте това, този човек използва десетичната запетая през 1440 г.!", разказва Ван Бруммелен.

Идеята за разделяне на цели числа на части е много стара, но повечето математици преди Средновековието са използвали дробни числа. Астрономите наистина са използвали десетични дроби, но не в познатата система от базисни числа 10, която днес изучават учениците в началното училище. Вместо това те са използвали десетични дроби с основа 60, създадени чрез разделяне на 360-градусови кръгове на 60 минути, които след това могат да бъдат разделени на 60 секунди.

Понякога математиците са използвали обозначения, които напомнят на днешната десетична система, пише Ван Бруммелен в статия, публикувана онлайн в списание Historia Mathematica. Но тези идеи обикновено са се размивали, вместо да се предават от математик на математик.

"Така че опитът да се определи "първият" сред това множество от различни играчи може да се окаже глупав, в зависимост от критериите за нивото на оценяване на силата на операциите с десетични дроби от страна на историческия участник и устойчивостта на неговите системи", пише Ван Бруммелен.

По-лесно е обаче да се определи историята на десетичната запетая - символ, който се е запазил и до днес, пише той. А тази нотация се появява за първи път в Tabulae primi mobilis B на Бианкини - текст за изчисляване на звездни координати. Бианкини е търговец, който става администратор на управляващата по това време във Венеция фамилия Д'Есте. Като част от тази работа той отговарял за изчисляването на хороскопи и астрология. В някои от таблиците в текста си той използва десетичната запетая, както правят математиците днес.

Снимка: Unsplash

Виж още: Ако животът на Земята ви е писнал, това предложение за симулацията на Марс в продължение на година е за вас