Пътуването във времето е актуална тема от десетилетия. Някои хора искат да се върнат назад и да преживеят значими световни събития или пък да поправят свои грешки в миналото. Други желаят да надзърнат какво ни чака в бъдещето – ще ни превземат ли машините, ами извънземните, ще изчезне ли човечеството (по-точно кога) и така нататък. Ами ако вместо това може да спрем времето и пространството? Една дълга почивка след тежката 2020 г. би се отразила повече от добре, преди да се впуснем напълно в новата година. Това не е по силите на никой човек, но пък един компютър може и да успее.

Две изследвания на квантови алгоритми на напълно независими един от друг екипи се появиха в сървърите на arXiv. И двете се отнасят за едно и също – използване на интелигентни алгоритми за решаване на нелинейни диференциални уравнения. И ако ги погледнете през призмата на спекулативната наука, може да заключите, че те са рецепта за компютри, които всъщност могат да спрат времето, за да разрешат проблем, изискващ разгадаване за част от секундата.

Нелинейните диференциални уравнения са, меко казано, сложни. Те често са твърде трудни или изцяло непрактични, за да бъдат разрешени дори и от най-мощния класически компютър. Надеждата е, че някой ден квантовите компютри ще преодолеят тази бариера и ще направят решаването на такива уравнения да изглежда като съвсем обикновена дейност. Когато тези машини се изправят срещу такъв проблем, обикновено се налага да предскажат бъдещето.

Изкуственият интелект в стандартните компютри може например да проследи летежа на една топка и да определи в коя посока се движи. Добавете още няколко топки и в повечето случаи изчисленията пак ще са верни. Сега заменете топките с шепа брокат, хвърлен във въздуха, и тези машини просто не разполагат с достатъчно мощност, за да преценят къде ще се намира всяка частица след 0.02 секунди.

Квантовите компютри биха могли да се справят с физични проблеми от подобно естество, стига да разполагат с правилните инструменти. ТУК и ТУК оставям линкове към двете изследвания, но за да ги обобщя с едно изречение – те обясняват как бихме могли да създадем алгоритми, с които да бъдат правени тези сложни изчисления.

Това може да даде възможност на квантовите компютри да спират времето. Не по начина, който си представяме, с натискането на едно копче. По-скоро достатъчно мощна машина, работеща с прапрапрапраправнуците на квантовите алгоритми, които познаваме днес, може някой ден да бъде в състояние да оцени функционално физиката на ниво частици с достатъчно бързина и точност, за да елиминира фактора „изминато време“ при изчисленията си.

Какво значи това? Спомнете си примера с броката – ако някой се опита да ви замери с него, а вие разполагате със защитна система от миниатюрни дронове, те ще застанат на пътя на частиците моментално, преди да са ви достигнали. Това ще значи, че изкуственият интелект работи във функционална празнота – проблемът бива решен в същия момент, в който се случва.

Снимки: Unsplash

Вижте още: Посетила ли ни е наистина машина на чужда цивилизация?