Слънчевите изригвания, погледнати отблизо, са по-скоро красиви, отколкото плашещи

Не вярванте на заглавието? Вижте по-надолу. Слънцето постоянно изригва. Как става това обаче? Енергията, която се отделя при сливането на две или повече атомни ядра, е огромна и всъщност благодарение на нея Слънцето свети и излъчва топлина вече милиарди години. По време на този процес, наречен термоядрен синтез, тонове плазма, радиация и електромагнитна енергия се отделят от повърхността на звездата.

Гледката въобще не е плашеща, напротив – красива е. За съжаление няма как да наблюдаваме слънчевите изригвания с просто око. Но затова изследователите от Обсерваторията за слънчева динамика на NASA използват компютърни модели, благодарение на които можем да придобием представа как изглежда тази слънчева енергия.

Слънчевите изригвания не могат да се разграничат с просто око

На 16 август от NASA публикуваха изображението, което можете да видите по-долу. На „снимката“ се виждат линиите на магнитните полета, образувани около Слънцето на 10 август. Всяка бяла линия представлява електромагнитно изригване, причинено от досега на две свръхзаредени частици, което освен магнитното поле, образува и плазмата, за която споменахме по-рано.

Както виждате от изображението, някои енергийни потоци отиват директно в Космоса и образуват слънчев вятър, докато други се издигат от повърхността на Слънцето и след това се връщат обратно върху нея. При падането на такова количество енергия се образуват още повече и по-големи експлозии.

Наблюдавайки снимката, може да ви се стори, че на 10 август е имало много изригвания. Всъщност това не е така. Напротив, в момента „сезонът“ на изригванията е слаб. За това обаче си има обяснение. Учените не знаят защо точно става така, но магнитното поле на Слънцето се води по точен 11-годишен цикъл, по време на който тези затворени линии от слънчева енергия стават по-големи и сложни.

В края на всеки цикъл звездата излъчва повече радиация от обикновено, слънчевите петна също са повече и слънчевите бури, които се отделят от Слънцето и се насочват към открития Космос, са по-начесто.

Най-голямата слънчева буря е била през 1859 година.

Щом магнитното поле достигне максимума на своята активност, или своя „слънчев максимум“, магнитните полета на Слънцето се обръщат и цикълът започва наново. Тоест началото на цикъла е „слънчевият минимум“.

Последният слънчев максимум е бил през април 2014. Според данните на NASA за щастие краят на тогавашния цикъл не е бил особено емблематичен. Една от най-големите слънчеви бури е била по време на такъв максимум през 1859 година, когато огромна енергийна вълна е стигнала до Земята. За щастие щетите не са били много големи, а събитието е довело до наличие на сияние (като северното сияние) над Куба и Хаваи. Да се надяваме обаче, че подобно нещо няма да се повтори.