Гледахме стриймовете. Разбрахме всичко около последните игри и хардуерни тенденции, представени на тазгодишното издание на Electronic Entertainment Expo. Изобщо, получихме всичко, което очаквахме от Е3. Почти всичко. Изложението беше с нота по-различно от предходните години. Осезаемо се почувства липсата на големи имена като Disney и Activision Blizzard, но отказът им от участие е логичен. Имаме Blizzcon, Paris Game Show, PAX, Gamescom, Tokyo Game Show. Но това са събития с по-локализирана продукция. Е3 е глобалният гигант, бизнес изложението, ексклузивно за активно работещите в гейм индустрията. Или поне беше.

Реалността е следната. В днешния свързан свят информацията се разпространява мигновено от всяка точка на света. Потребителите имат достъп до новини през цялото си денонощие. Стрийминг услугите и социалните мрежи премахват нуждата от гигантски медиуми, какъвто представлява E3. Компаниите могат директно да се свържат с клиентите си. Рекламите не просто могат да се набиват в очите на геймърите, а самите те може да са участници в тях (спомнете си кампанията на Call of Duty: Black Ops 3 в Snapchat). Всеки трейлър е качван в YouTube, Twitter е непрестанен източник на моментни новини. Наистина, защо ни е Е3?

Activision Blizzard отговарят на поканата за Е3

Съществуват два отговора на този въпрос. Първият е: Е3 не е за обикновения геймър. Ексклузивната същност на изложението демонстрира ясно насочеността му навътре към индустрията, а не навън към клиента. Също както едно аграрно събитие дава възможност на даден производител да представи продукцията си и междувременно да хвърли око върху работата на конкуренцията, така и Е3 залага на обмяна на идеи и проследяване на тенденциите в съответстващата му индустрия. От това може да извадим извода, че Е3 е нужен като място на положително идейно развитие, но този извод е напълно погрешен. Елиминиран е именно от бизнес страната на Е3, защото финансовите звена на гейм компаниите отдавна не са основополагащи за успеха на дадена игра. Вижте Guitar Hero например. Към поредицата бе прилагана същата стратегия на изкарване на игра всяка година, както към Call of Duty или Assassin's Creed. И тя умря. Сега Ubisoft взеха година почивка за преосмисляне на емблематичния си франчайз, а CoD: Infinite Warfare е в пълна немилост. Бизнес стратегиите измориха геймърите. Съвременният играч не търси произведени на конвейер заглавия, а новия Краш, следващия инди хит, завладяващия ААА екшън, онова RPG с уникална история, рейсъра с безумно реалистичните физики, пацифисткото приключение, тактическата отборна битка. Успехът на играта вече се измерва с креативната й стойност и интуитивен геймплей, а не от маркетинговата й кампания. Учудващо е, че индустрията не осъзна това още през 2000 г. с Daikatana на Джон Ромеро, но може би е очаквано? Е3 обаче е символ именно на това неосъзнаване на творческата сила на гейм режисьорите, сценаристите, художниците, аниматорите. Изложението е парад на суетата в чест на бизнес стратегии и никой не го показа по-силно тази година от Microsoft, но за това - малко по-късно. Замислете се какво представляваха тазгодишните Е3 конференции, като изключим тази на Nintendo? Моят отговор е: гигантски колело на трейлърите.

Case and point

Вторият отговор на въпроса "Защо ни е Е3" е - носталгия. Геймърите сме особени създания, които рядко приемат каквато и да е промяна в наложеното статукво. Обичаме си изложенията. Свикнали сме с мисълта, че Е3 е мястото, където се обявяват големите, успешни неща. Хм, така като гледам, обявяването на Overwatch по време на Blizzcon 2014, а не на Е3 2014 не е повлияло негативно върху продажбите на играта. Връщам се отново към обявяването на Call of Duty: Black Ops 3 - тя беше представена чрез Snapchat код в Black Ops 2. Разкриването й дори не стигна до сцената на Е3. И... тя е най-продаваната игра за 2015 година. Накратко, към Е3 ни тегли носталгична привързаност. Локализирани или специализирани събития и изцяло онлайн маркетингова кампания са също толкова ефективни, колкото двучасова конференция в Лос Анджелис. Разликата е, че компаниите си спестяват един куп пари, а на нас не ни се налага да гледаме странни танцови изпълнения като това, с което Ubisoft откриха конференцията си.

Безценен коментар под видеото: "Когато човешката цивилизация изчезне и извънземните се появят, искам това да е първото нещо, което ще открият." 

Всъщност тази година за първи път се замислих дали Е3 е релевантно събитие. И искам по подробно да разгледаме тенденциите, които ме наведоха на тази мисъл. 

Microsoft спечелиха E3 2016. Да, ама не

Още вчера забелязах тенденцията из световния гейминг Microsoft да бъде изкарвана като победител на тазгодишно издание на Electronic Entertainment Expo, с аргумента - "Project Scorpio и Xbox One S скриха шапката на Sony". Тези хора забравят две много важни неща за Sony и в добавка Nintendo. Първо, PlayStation 4 е най-продаваната конзола от последното поколение, а Nintendo има най-отдадените фенове. Или с едно изречение: Sony и Nintendo имат утвърдено пазарно влияние и положителен прием сред геймърите. И второ - двете компании са японски. 

По първата точка е важно да се отбележат няколко неща. Microsoft разбиха собствената си репутация с обявяването на Xbox One през 2013 г. Сигурно си спомняте избухването на милиони геймъри по света срещу изискването за постоянна връзка с интернет и липса на съвместимост със заглавията за Xbox 360. Добавете към това абсурдното отношение на Microsoft към феновете им, пробутването на Kinnect с всяка продадена конзола (допреди около година), липса на силни ексклузивни заглавия и незадоволителен хардуер и разбирате защо Xbox One изостана в продажбите спрямо PS4. 

И така стигаме до Е3 2016, когато изведнъж Microsoft заявява "Ние слушаме феновете си, ето ви One S, ето ви Scorpio". Докато One S е напълно логична стъпка в развитието на Xbox бранда и надеждите за повишаване на продажбите, Project Scorpio е странна риба. От малкото казано на конференцията разбрахме, че това ще е мощна машина, поддържаща 4К, кросплатформен гейминг (впрочем адмирации към Microsoft за това), VR, а и ще е на достъпна цена. А какво е точно Project Scorpio? Подобрена версия от рода на One S и Neo? Изцяло нова конзола като NX? Наистина ли обявявате ново конзолно поколение толкова скоро?

Толкова много въпроси, на които скоро няма да получим отговор. Ако трябва да спекулирам, Project Scorpio наистина ще отбележи началото на ново конзолно поколение, но това няма отношение към този анализ. Scorpio ми се заби в очите единствено поради причината, че нито Nintendo, нито Sony, говореха за новите си хардуерни попълнения. По мое мнение това беше логично решение. Microsoft избързаха със Scorpio или поне с обещанието, че ще излезе по Коледа 2017 г. И като основна причина мога да посоча, че няма никакъв шанс да смъкнат цената на нужните компоненти за изграждането на конзолата до такава, която да оправдае ниска цена за крайния потребител. Или Microsoft планират Xbox дивизията им да работи на солидна загуба, или това са празни обещания, направени с цел да хванат конкуренцията неподготвена и да предизвикат повече шум около продуктите си. Което всъщност е една от най-негативните черти на E3 и на потребителите започва да им омръзва. Особено от обещанията на Microsoft.

Туу-туу!

Продължавам с втората точка, която бях посочила като оборваща "победата" на Microsoft на Е3. Nintendo и Sony са японски компании, а японският гейминг пазар, освен че е третият по големина в света, е много особен откъм потребителски интерес. Японските игри може да са популярни в другите части на света, но чуждите игри не са популярни в Япония. Наскоро Йоичи Уада, бившият президент на Square Enix, сподели в интервю за Financial Times, че гейм индустрията в Япония е затворена структура. Същото важи и за гейминг пазара на страната, и за културата й. Отварянето към западните страни е съвсем повърхностно и основано най-вече на гейминг и аниме популяризацията.

Изводът от всичко това е, че Nintendo и Sony се връщат към корените си, към Япония, чийто гейминг пазар отбелязва свиване през последните 2 години. Защо не чухме нищо за PlayStation Neo или Nintendo NX на Е3? Защото двете компании изчакват локалното си събитие. Tokyo Game Show. Сигурно ще се зачудите какъв е проблемът с Е3? Има теория, че глобализираната маркетинг стратегия на двете компании им носи негативи на домашно ниво. Дали това е истина или не, предположенията ви са толкова верни, колкото и моето. Факт е обаче, че на Е3 тази година и Nintendo, и Sony играха на сигурно.

Когато Nintendo дойдат на Е3 само със Zelda и Pokemon

Златните кокошки на индустрията

Сред всички представени тази година на Е3 големи игри (изключвам VR заглавията, индитата, Early Acess-те) само 9 са изцяло нови заглавия (IP). Всичко останало са продължения на поредици или част от познат бранд/франчайз. 9! Пет за PlayStation 4, една от които е широко афишираната от години The Last Guardian, а друга - новият проект на Хидео Коджима, който е в доста начален стадий. Три нови заглавия от Microsoft и едно от Ubisoft. И това е. 

Тук се проявява най-големият проблем на бизнес-настроеното Е3. Представят се и съответно се правят само големи франчайзи, от които можеш да изстискваш пари с години. Тези поредици, God of War, Gears of War, Forza, Final Fantasy, Tom Clancy's, Mass Effect и т.н., са златните кокошки на респективните си компании. За тях се правят впечатляващите трейлъри и те влизат в колелото на трейлърите на Е3. Не игри като Journey, Okami или Undertale.

Не точно типичният гейминг екшън

Е3 е лицето на комерсиалната страна на гейминга. Това не е нещо лошо, просто факт. Всяка игра, представена на изложението, е мигновен успех при излизането си. И щом си говорим за релевантност - точно тук Е3 още е в играта и диктува правилата й. Поне донякъде. От тук следва ключовият елемент, който всяка компания взема под внимание при организация на представянето си - коя игра може да достигне най-високо ниво на продажби. Така се озоваваме с избор от няколко утвърдени франчайза, някои от които държани на изкуствено дишане само защото още носят приходи. Докато God of War се продава като топъл хляб, Крейтос няма да се пенсионира.

Успехът на поредиците обаче не може да се основава на стари лаври. Отново давам примера с Call of Duty: Infinite Warfare. На геймърите им омръзва от еднотипно съдържание. Гейм компаниите вече са започнали да схващат това, но сегашният формат на Е3 не позволява голямо задълбочаване в тема, ако искаш конференцията ти да е успешна. Изложението има и още един огромен пропуск - фактора "стриймъри".

Една инди игра, каквато е например Undertale, бързо се превръща в хит, когато няколко известни стриймъри я подхванат. Вижте какво се случи и с Five Nights at Freddie's или The Binding of Isaac. Гейм компаниите вече се качват на този популярен стриймърски и инди влак. EA имат нова програма за подкрепяне на малките, независими студиа, Microsoft също. Бизнес фокусът се измества, но Е3 не намира начин да се адаптира към тази промяна. Тези игри нямат впечатляващи трейлъри с експлозии. Те имат страст, оригинална идея и удовлетворяващ геймплей, който можеш да усетиш само когато ги играеш. Демонстрацията им не може да се ограничи до 20-минутно контролирано демо на сцената. Изкуствената среда на събитието просто не позволява изказ на първичните емоции, не е подходяща за представяне на интимни, високоемоционални заглавия. И това има потенциала да доведе до изпускането на "златните кокошки" и края на Е3 като институция в гейминг пазара.

Може би някой ден?

Въпрос на престиж

И все пак релевантно ли е Е3 като събитие? Да, но само като сцена на популярността и символ в индустрията. Вече не е нужно компаниите да се събират на подобен тип изложение, за да се свържат с клиентите си. Геймърите имаме много по-директна връзка с тях през социалните мрежи. Както забелязвате, дори големи имена решават да се отдръпнат от изложението, защото не го намират за подходящия медиум на бизнес плана им.

Факт е, че Е3 трябва да се адаптира към променящата се бизнес среда. Дори да не успее и след няколко години просто изчезне, няма да ни липсва особено. В крайна сметка геймингът вече е най-популярният метод за развлечение. С популяризирането на състезателните и мобилните игри и изкарването на геймъра от дома му вече ни е нужна пластична информационна платформа, каквато имаме в лицето на социални мрежи и информационните сайтове. Статичният характер на подобни изложения, ограниченият им капацитет и в случая на Е3 - стъклената стена на ексклузивност, вече биват прескачани чрез стрийминг услугите. 

Нямаме нужда от Е3. Нито ние като потребители, нито компаниите като производители и дистрибутори. Но Е3 е утвърдена институция в гейминг света. Част от онази ера, към която днес гледаме с приятна носталгия. Приятният навик да следиш какво се случва на нея е още нещо, обединяващо голяма част от световната гейминг общност. И е въпрос на престиж да се качиш на тази сцена и да споделиш плановете си за следващата година. Пък и все ще се намерят хора, които да обсъждат дали си релевантен.