Новият анализ на парченца от нашата Луна, донесени от астронавтите на "Аполо 17", показва, че Луната ни е с 40 милиона години по-стара, отколкото смятахме досега.

Това предполага, че Луната е на 4.46 милиарда години, а не на 4.52 милиарда години. Учените, които стоят зад анализа, казват, че по-точната възраст ни помага да разберем по-добре историята и еволюцията на Луната, както и на Земята.

"Без Луната животът на Земята щеше да изглежда различно", казва в изявление съавторът на изследването Филип Хек, професор в Чикагския университет. "Това е част от нашата природна система, която искаме да разберем по-добре, и нашето изследване предоставя малко парче от пъзела в цялата тази картина."

Преобладаващата теория, известна като хипотеза за гигантски удар, твърди, че Луната се е образувала от изхвърлянето на частици от сблъсък между обект с размерите на Марс и млада Земя. Смята се, че този взривен материал, ограничен от собствената си гравитация, е създал Луната, която виждаме днес. Кога точно е настъпил този сблъсък и колко време е отнело на Луната да се формира, остава открит въпрос досега.

За да стигнат до заключенията си, учените изследват петна от минерал, наречен "циркон", който се съдържа в лунните проби, донесени на Земята през 1972 г. от последната мисия на "Аполо". Първоначално образувани при втвърдяването на разтопената повърхност на Луната след сблъсъка, довел до нейното раждане, учените смятат, че кристалите на циркона са първите твърди тела, които са кристализирали след образуването на Луната. Следователно те могат да показват признаци за възрастта на Луната.

"Тъй като знаем колко стари са тези кристали, те служат като отправна точка за лунната хронология", казва Хек.

За да определят възрастта на пробата, изследователите идентифицират и картографират отделни атоми в парче лунна проба. Най-напред те го "изостриха" с помощта на фокусиран сноп електрони, "почти като много модерна острилка за моливи", казва в същото изявление водещият автор на изследването Дженика Гриър, научен сътрудник в Университета в Глазгоу, Великобритания.

След това екипът ѝ използва лазер, за да изпари атоми от върха на заточената проба, и измерва скоростта на тези атоми. "Бързината, с която се движат, ни казва колко са тежки, което от своя страна ни казва от какво са направени", добавя Гриър.

Учените измерват количеството на урановите и оловните атоми в пробата, което, заедно с предварителните познания за скоростта на разпадане на атомите, помага да се определи възрастта на пробата от 4.46 милиарда години, се посочва в новото изследване.

Снимка: Unsplash

Виж още: Това видео ще ви отведе на разходка из Слънчевата система (ВИДЕО)