Нещо странно се случва в атмосферата на Юпитер, разкри ново проучване.

Четиридесетгодишни измервания на атмосферата на Юпитер от космически кораби и наземни телескопи разкриха странни метеорологични модели на най-голямата планета от Слънчевата система, включително горещи и студени периоди през дългата ѝ година (еквивалентна на 12 земни години). 

Както е известно, Юпитер не преминава през сезонни промени като нашата планета. На Земята климатичните преходи между зима, пролет, лято и есен са резултат от наклона на оста на планетата към равнината, в която тя обикаля около Слънцето. Този наклон от 23 градуса кара различните части на земното кълбо да получават различни количества слънчева светлина през годината. Но оста на Юпитер е наклонена към орбиталната равнина на гигантската планета само с 3 градуса, което означава, че количеството слънчеви лъчи, достигащи различни части от повърхността на Юпитер през дългата му година почти не се променя. Все пак новото проучване установи периодични температурни колебания, които се случват около покритата с облаци повърхност на планетата.

„Сега решихме една част от пъзела, която е, че атмосферата търпи тези природни цикли“, казва Лий Флетчър, астроном от университета в Лестър във Великобритания и съавтор на новата статия, в изявление на NASA. „За да разберем какво движи тези модели и защо се появяват в тези конкретни времеви мащаби, трябва да изследваме както над, така и под облачните слоеве.“

Екипът е открил индикации, че тези странни „сезони“ може да имат нещо общо с феномен, известен като телевръзка. Телевръзката описва периодични промени в аспектите на атмосферната система на планетата, които се случват едновременно в части от земното кълбо, които изглеждат несвързани и могат да лежат на хиляди километри една от друга.

Телевръзката се наблюдава в земната атмосфера от XIX век, най-вече в известния цикъл Ла Ниня – Ел Ниньо, известен също като Южно трептене. По време на тези събития промените в пасатите на Западния Тихи океан съответстват на промените във валежите в голяма част от Северна Америка.

В новото изследване учените установиха, че на Юпитер, когато температурите се повишават на определени географски ширини в северното полукълбо, същите географски ширини в южното полукълбо се охлаждат, почти като перфектен огледален образ.

„Това беше най-изненадващото от всичко“, казва в изявлението Глен Ортън, планетарен учен в лабораторията на NASA в Калифорния и водещ автор на изследването.

„Открихме връзка между това как температурите варират на много отдалечени географски ширини“, продължава той. „Това е подобно на феномен, който виждаме на Земята, където моделите на времето и климата в един регион могат да окажат забележимо влияние върху времето на други места, като моделите на променливостта изглеждат „телесвързани“ на огромни разстояния през атмосферата.“

Измерванията също така разкриват, че когато температурите се повишават в стратосферата, горния слой на атмосферата на Юпитер, те падат в тропосферата, най-долния атмосферен слой, където се случват метеорологични събития, включително мощните бури на Юпитер.

Проучването включва данни от 1978 г. насам, събрани от някои от най-добрите наземни телескопи, включително от големия телескоп в Чили, Инфрачервения телескоп на NASA и телескопа Субару в обсерваториите Мауна Кеа в Хавай. Изследователите също така са използвали данни от космически кораби като сондите за Дълбокия космос Voyager, които прелетяха покрай Юпитер през 1979 г., и мисията Cassini, която прелетя покрай Юпитер през 2001 г. на път да изследва Сатурн.

Преди това учените знаеха, че атмосферата на Юпитер включва по-студени региони, които се появяват в по-светли цветове, и по-топли региони, които изглеждат като кафеникави ивици. Новото проучване, което обхваща период от три години на планетата, за първи път разкрива как тези модели се променят за по-дълги периоди от време.

Снимка: Unsplash

Виж още: Тази колосална буца, за която се предполагаше, че е злато, се оказа много по-ценна за човечеството