Учени публикуваха доказателства, които според тях установяват мястото, където астероид е ударил Земята преди три четвърти милион години. Въпреки че доказателства за размера и времето на събитието са открити надалеч, пътят до идентифицирането на вероятния кратер в южната част на Лаос е бил дълъг.

В Югоизточна Азия и дори в Австралия има много скали, получени при удара на астероид в Земята преди 789 000 години. Известни като тектити, черните стъкловидни скали с точно тази възраст образуват най-голямата отломка, разпръсната от всеки извънземен удар, достигаща дори до Мадагаскар и Антарктида.

Още по-големи ефекти биха се образували при по-стари и по-големи сблъсъци, като този, който е причинил кратера Чиксулуб, но геоложките процеси отдавна са погребали доказателствата. Тектитите, познати като Австралийското разпръснато поле, са достатъчно скорошни, за да могат все още да се видят на много места, като същевременно разкриват наличието на удар, който трябва да е бил най-големият поне след Жаманшин.

За да се разпространят тектитите толкова широко, ударът трябва да е създал голям кратер, но такъв не е очевиден. Учените го търсят от десетилетия, като постепенно се ориентират към платото Болавен в южната част на Лаос.

Комбинацията от геоложки условия, гъста тропическа гора и една от най-изолираните в политическо отношение страни в света вероятно е причината мястото да остане скрито толкова дълго. Екипът, ръководен от професор Кери Сие от Технологичния университет в Нанянг, отбелязва, че "невзривени боеприпаси са възпрепятствали работата на терен в продължение на десетилетия" след войните в регионите. Геолозите може и да обичат толкова много своята област, че да изследват избухнал вулкан, но оставените бомби и мини са нещо различно.

Въпреки това някои тайни не могат да бъдат запазени завинаги. Още през 1983 г. във Виетнам е забелязано находище на чакъл, което се намира точно под образци от тектитите. Предполага се, че прахообразният слой над него, който тайландските геолози наричат "катастрофален", е паднал от небето, след като е бил изхвърлен от удара. Използвайки тези улики, Сиех и колегите му увеличават мащаба, като накрая използват слой от скали с размер на камъчета до валуни, известен като диамиктон от Болавен, за да определят местоположението на обекта. Те смятат, че диамиктонът се е образувал от древен пясъчник и базалтова лава, които са били раздробени и подхвърлени във въздуха от силата на удара.

Идеята, че кратерът се намира в рамките на Болавенското вулканично поле, е предлагана и преди - какво по-добро място за скриване на кратер в края на краищата - но доказателствата не са били достатъчно силни, за да убедят всички.

Екипът се опитва да убеди скептичните геолози, като използва пет отделни набора от данни, които според тях сочат към един и същи обект.

Например, въпреки че тектити с подходяща възраст се намират на хиляди километри оттук, те са най-многобройни в горната част на диамиктона или почиват над него. Нещо повече, в по-голямата част от региона двата типа тектити с подходяща възраст, MN и splashform, се откриват в сходни количества. Въпреки това в радиус от 200 километра от предложеното местоположение преобладават тектитите от типа MN, което показва нещо специфично за това местоположение.

Снимка: Unsplash/Sieh et al, Proceedings of the National Academy of Sciences 2023

Виж още: AI може да превърне в реалност 4-дневната работна седмица