Тази седмица сме още под влиянието на кино опиума от наградите "Оскар". Дали един филм си е заслужил признанието, или е изпуснал своя момент да блесне, ще се коментира още дълго. Но на този етап човек ще може сам да отсъди, поне що се отнася до двама от наградените - “Формата на водата” (The Shape of Water) и “Аз,Тоня” (I, Tonya). Две златни статуетки грабна майсторската творба на Гийермо дел Торо, а една отиде за Алисън Джани в подържаща роля в “Аз,Тоня”. А за десерт остава трилърът “Лично правосъдие”, където можем да видим Брус Уилис в пълното си превъплъщение като хирурга Пол Кърси, раздаващ правосъдие по улиците на Чикаго.

Междувременно, ако трите премиери не са достатъчни, за да заситят глада за кино, тази седмица започва престижният София Филм Фест 2018. Повече за него може да намерите тук.

Приятно гледане!

"Формата на водата"

The Shape of Water, САЩ

Неуспоримо най-споменаваният филм в последните седмици. И това няма как да бъде другояче, след като екранният шедьовър “Формата на водата” бе номиниран за (цели) 13 награди "Оскар", печелейки четири от тях. Две от статуетките отидоха заслужено при майстора на филма - Гийермо дел Торо. Режисьорът е виртуоз в разказването на истории, вплитащи фантастични създания и обикновени хора в една цялостна филмова приказка. Отсега нататък Човекът амфибия заема своето място сред героите на Дел Торо, рамо до рамо с Фавна от “Лабиринтът на Пан” и Хелбой.

За хората, които по някакъв начин са изпуснали да се сблъскат с филма, той разказва историята на самотната глухоняма Илайза (Сали Хоукинс). Тя работи в секретна, строго охранявана, правителствена лаборатория като помощен персонал и живее изолирана от външния свят. Рутината ѝ се променя завинаги, след като заедно със своята колежка Зелда (Октавия Спенсър) разкриват строго секретен експеримент. Без издаване на подробности, ще спомена че фабулата силно акцентира върху мотива за невъзможната любов от “Красавицата и Звяра”. С тази разлика, че във “Формата на водата” принцове няма и е нужна много повече от една целувка, за да пренесе персонажите на щастливия край, за когото бленуват. Другата голяма и интересна тема е за липсата на завършеност и стремглавото ѝ търсене от персонажите.

Филмът на Гийермо дел Торо си заслужава не заради наградите, прехласванията и овациите, които събра. Заслужава си, тъй като е кино, направено с любов към фантастичното, към различното. Любов към това да обичаш. Който не го е гледал, не е нужно да бърза - за “Формата на водата” ще се говори още дълго време.

"Аз, Тоня"

I, Tonya, САЩ

Рядко се случва да видим холивудска красавица като Марго Роби в роля, за която целият ѝ физически чар бива заличен. Роби скача в кънките на Тоня Хардинг - американска фигуристка, която остава в историята като един от хората, замесени в нападението на конкурентката ѝ Нанси Керигън през 1994 г. Това се оформя и като един от най-големите скандали в американската спортна история.

Мрачната комедия "Аз, Тоня" е базирана на истински интервюта, взети от главните действащи лица в историята на героинята на Роби - самата Тоня, майка ѝ и тогавашният ѝ съпруг Джеф Гилолий. Филмът проследява живота на фигуристката от скромното ѝ начало, през домашния тормоз, който търпи под ръцете на майка ѝ, до трагичния край на кариерата ѝ, голяма вина за който носи самата Тоня. Необикновените и често граничещи с абсурда събития в живота на Хардинг са представени през призмата на почти истерични комедийни моменти, в които талантът на Марго Роби блести в целия блясък. Истинската Тоня Хардинг е до Роби през целия период на преобразяването ѝ и това си личи в автентичността на изпълнението, което успява да внуши у зрителя доза съжаление към демонизирания в американското общество образ на бившата фигуристка.

Режисьорът Крейг Гилеспи умело изобразява на екрана упоритостта, трагедията и наивността на Тоня Хардинг, превръщайки филма в един от фаворитите на филмовия фестивал в Торонто и на тазгодишните награди "Оскар". Това е филм, който не бива да изпускате. От една страна, заради великолепните актьорски изпълнения на Марго Роби и Алисън Джени, която влиза в ролята на майката на Тоня, за чието изпълнение Джени грабна и тазгодишния "Оскар" за поддържаща роля. А от друга, за един свеж, хумористичен поглед върху култово събитие от близкото минало.

"Лично правосъдие"

Death Wish, САЩ

''Лично правосъдие'' е напрегнат трилър, разказващ историята на д-р Пол Кърси (Брус Уилис) – хирург, който работи в спешното отделение на болница в Чикаго, където ежедневно вижда крайния резултат от насилието, което се шири по улиците на града. Филмът е екранизация, която пренася в наши дни дълбоките и сложни теми от романа на Брайън Гарфийлд Death Wish от 1972 г.

Действията във филма започват с бруталното нападение върху съпругата на Кърси (Елизабет Шу) и дъщеря му (Камила Морон). Полицията, претоварена от огромното количество престъпения, е неспособна да разреши случая. В този момент хирургът решава да вземе ситуацията в собствените си ръце, раздавайки правосъдие на тези, които смята за врагове на обществото. Когато анонимното избиване на престъпници привлича вниманието на медиите, хората започват да се чудят дали смъртоносният отмъстител е ангел пазител или персонификация на смъртта. По време на филма ще видим как Пол Кърси се превръща в човек с две лица: спасявайки животи и отнемайки други, съпруг и баща, който опитва да се грижи за семейството си, и сенчеста фигура, бореща се с престъпността в Чикаго.

''Лично правосъдие'' е поразяващ портрет, който размива границите на моралните ценности. Вечната тема за отмъщението и условността на правосъдието са силно интригуващи за режисьора Илай Рот, познат с работата си по филми като ”Хостел” и “Гадни копилета” на Тарантино. “Лично правосъдие” определено се движи по линията на мрачния хумор и психологическите трилъри, в които герой и злодей са неотделима част от едно цяло.