Всеки път когато чуя трите буквички DLC (downloadable content), си представям как един клет геймър поднася кредитната си карта към светлината на монитора с треперещи ръце и въвежда информацията си, шепнейки молитви към всички стари и нови богове 20-те лева, които дава, да му изкарат поне 4 часа геймплей. От другата страна на гореспоменатия монитор стоят любимите ни гейм издателства, чиито CEO-та, изглеждащи като злодеи от Бонд филм, вероятно вдигат тост с шампанско за няколкостотин долара за балъците, които са си дали парите за бляскава броня за коня им в соло-игра (Bethesda, теб гледам). Ако има компания, която наистина е управлявана от този тип Бонд-злодеи, то това е Activision Blizzard. Сериозно, посочете ми една игра, разработена от Blizzard, която не е успяла да ви вкара в няколкомесечен транс, придружен от „Тетрис ефект“, каращ ви да продължите да „играете“ играта в главата си почти денонощно. Давайте де! Ако живеех в САЩ, вероятно щях вече да съм се опитала да осъдя компанията за многобройни пребивания, причинени от пълно игнориране на реално съществуващи стълби защото избивам зерги в главата си. И като заговорих за зерги…

Новата кампания на Star Craft II

Слагайте парти шапките и си пускайте отпуска! Не, по-добре само се пишете болни за един следобед. StarCraft II: Nova Covert Ops не е цялостна кампания, а епизодично приключение. Хм, браво, Blizzard! Признавам ви за опита да прикриете DLC зад професионално завъртяно определение. Трябва да се гордеете от PR екипа си. Само дето тази будала отдавна не се връзва на такива неща. Но да спра с негативизма си към този маркетингов подход на гейм индустрията и да мина по същество.

StarCraft II: Nova Covert е разделена на три отделни пакета мисии, всеки по 7.49 или 14.99 долара, ако закупите цялата кампания. На този етап имате достъп само до първия пакет, предлагащ три мисии в него, като другите два ще излязат до края на годината.

Играта ви вкарва в sci-fi ботушките на Нова Тера, асасин с психо-сили, или т.нар. Ghost. Ако сте фенове на това легендарно RTS от дълго време, това може би ви звучи малко познато. През 2002 г. Blizzard обявиха, че създават Stealth/TPS/Action игра във вселената на StarCraft, наречена StarCraft: Ghost. Едва през 2014 г. от компанията потвърдиха със сигурност, че тя няма да види бял свят. Изглежда обаче просто са префасонирали идеята и са напаснали историята към актуалните събития в стратегията. Нова Тера щеше да е главният действащ герой и в нея.

Кампанията започва няколко години след епилога на Legacy of Void. Нова се събужда в лаборатория на терористичната организация Defenders of Man без каквито и да е спомени. Докато проверява екипировката си, на визьора й се появява мистериозно съобщение, че ще бъде убита. Тя успява да се измъкне и да поеме по своето stealth приключение с елементи на стратегия в реално време. Къде ще я доведе то? Към разплитането на конспирацията, заплашваща управлението на император Валериан Менгск и сигурността на целия Terran Dominion. 

Пропилян потенциал

Колкото и интересно да звучи съчетанието на stealth (безшумно промъкване) екшън и RTS, изпълнението му в StarCraft II: Nova Covert Ops е относително слабичко. Първата от трите мисии в пакета е почти изцяло инфилтрационен сценарий. Поне на теория. Дори на по-висока трудност чупенето на вратове на пазачите се оказва елементарно. Промъкването също не изисква кой знае каква стратегическа мисъл. Първоначалният ентусиазъм към интригуващата история бързо се изпарява под напора на скучноватия геймплей и диалога, който служи изцяло за въвеждането ви в геймплей механиките.

Дори когато грабнете оръжието и гранатите си, геймплеят продължава да е скучен и крайно опростен. Помните ли Worms? Там имаше по-разнообразни и тактически инфилтрационни елементи. Положението не се подобрява особено в следващите две мисии. Сваляте враговете със снайпер с Q, хвърляте граната с W, от време на време трябва да се разправите с някоя и друга куличка, когато навлизате във вражеска територия, но слабото изпълнение на тези механики води до незадоволително гейминг изживяване. Stealth геймплеят се чувства просто празен и разочароващ. Може би като почитател на инфилтраторския жанр очаквам повече от игра, поставяща този тип елементи на фокус в рекламните си материали и вие ще намерите по-голямо удоволствие от първия сегмент от кампанията. За мен обаче Nova Covert Ops автоматично преминава в онази група игри, които ще проследя чисто и просто защото са част от официалната история на любима моя поредица.

Разбирам желанието на Blizzard да разнообразят геймплея. Side-scroll сегментът, където Нова избягва и стреля по враговете си от гърба на мотоциклет например, успява да постигне нужната пъстрота. Ако трябва да бъда честна, това беше и най-забавното нещо в кампанията. Да не говорим, че самото утилизиране на подобна механика под StarCraft енджина показва наистина богатия му потенциал за бъдещи експерименти в тази насока. 

Добре познатите пътеки

Втората мисия от пакета ни връща на отъпкана земя в RTS света. Тук Нова действа като геройска единица (както Кериган в Heart of the Swarm). Геймплеят се връща обратно към строеж, контрол и тактични битки. Дори в този етап от кампанията Nova Covert Ops продължава подозрително да напомня на tutorial секция. При всяка мисия са представени нови механики, а когато въпросната мисия свърши – рядко ще използвате наученото. Споменах ли, че през цялото времетраене на втората мисия играта ми набиваше в главата как се използват Spider Mines на Tower Defense карта? Защо това усилие на някой да му се набие нещо в главата не беше насочено към кошмарното AI на рийпърите, които продължават да имат емо наклонности и да скачат със самоубийствени мисли в мелето в секундата, в която реша да си проверя базата?

И макар да е приятно да се върнеш към традициите, очаквах малко повече от дизайна на нивата. Краткото времетраене на кампанията (между час и половина и три часа в зависимост от трудността) изглежда като добра и не особено трудоемка възможност да се направи нещо по-оригинално, но уви…

Чаровно попълнение

И въпреки всичко StarCraft II: Nova Covert Ops ми допадна. Кое я спасява в моите очи?

На първо място, това е самата Нова. Контролът над нея е лесен и забавен. Имате и достатъчно добри възможности за персонализация на стила ви на игра. Следващите два пакета мисии от кампанията със сигурност ще ги разширят. А след като целият първи пакет на практика е tutorial, то очаквам бъдещите мисии да предложат много по-стабилен геймплей. Струва ми се ненужно раздробяването на кампанията по този начин. Ако бяхме получили цялостен продукт, то проблемите, които съм изброила по-горе, нямаше да ми направят толкова негативно впечатление. Щях да приема първите мисии за това, което всъщност са - обучителен период преди реалната кампания.

Второ, историята си заслужава. Особено ако сте почитател на поредицата. Нарочно не се впускам в подробности около нея. Привърженик съм на no-spoiler политиката. Ще си позволя да пусна само скрийншот от един от моментите, които ме накараха да възкликна въодушевено. Със смигване към горния параграф ще спомена и страхотното презрително отношение на Нова към Императора, както и тънкия хумор, който проявява в напечени ситуации.

Сис сигурност ще съм от хората, които ще проследят пътя на Нова към разплитане на конспирацията, в която е набутана. Какво да ви кажа, обичам добрата история и мога да простя на не особено впечатляващ геймплей, когато се стигне до това. Ако обаче не сте върли фенове на StarCraft II, то преспокойно може да пропуснете Nova Covert Ops. Поне за сега. Кампанията е солова и няма никакво отражение върху мултиплейъра. Наскоро Blizzard подметнаха, че имат планове това да се промени. 

И докато чакаме да видим какво точно ще бъде продължението на Nova Covert Ops, се заемаме с отворената бета на Battleborn (скоро очаквайте впечатленията ни) и се подготвяме психически за Dark Souls III, чието ревю ще получи почетно място в майския брой на списание HiComm.