Ще ви издам една тайна - каквото и да сте чели, Victor Vran не е ролева игра. Или поне не е такава в същинския смисъл на думата. Тук няма да умувате над сложни избори на реплики и тежки решения, нито ще развивате различни класове герои и ще следите комплексна история. Играта на нашенското студио Haemimont Games е екшън ролева игра, но акцентът пада изключително върху "екшън" и това е страхотно.

Приключението ще ви постави в ролята на едноименния главен герой, когото тайнственият и доста хаплив глас (мистериозен и пълен със сарказъм невидим спътник в играта) галено нарича "Вики". Като ловец на демони и други отвъдни гадини Вики се озовава в Загоравия - страна с готическа атмосфера и почти българско име, където той търси своя изчезнал приятел. Загоравия обаче го посреща с далеч по-големи проблеми, тъй като там се разиграва истинско нашествие на същества от отвъдното и най-различни изчадия дебнат на всяка крачка. Вашата задача е да откриете бойния си другар и да помогнете на малцината оцелели, като спрете нашествието. Както казах - нищо фундаментално сложно или объркано.

Не е тайна, че Victor Vran не е игра с особено голям бюджет, и това си личи в цялостната ѝ презентация. Анимации между нивата почти няма, а всички герои са представени като статична картинка с минимално като количество и съмнително като качество озвучение. Графиката е приятна, но нищо повече. Добрата новина е, че всичко това умело прикрива обективните финансови и технически ограничения, защото създава предпоставка да се гмурнете в битките максимално бързо, без да се бавите с помпозни кътсцени и обилни диалози.

А битките, повярвайте ми, са солта на играта

За разлика от повечето изометрични ролеви игри, където всичко се свежда до изтощаващо натискане на един бутон и борба за статистическо надмощие, тук геймплеят е доста по-динамичен. Виктор може да скача и да се претърколва и двете маневри се използват доста често. Комбинацията от атаки, умения и движение създават адски готино усещане, което ми напомня на хак-енд-слаш игра, но от изометрична перспектива. В разгара на битката адреналинът се покачва бясно и играта ви кара буквално да горите в геймплея, което е рядко срещано усещане.

Споменах ви вече, че Victor Vran няма да ви затрупа с ролеви елементи. Тъй като главният герой е предварително дефиниран, не може да правите фундаментални промени или да избирате класове. Но в същото време играта ви дава много възможности за това, как да водите битките си. На разположение са две оръжия, които може да екипирате във всеки момент, както и две специални умения. Оръжията са комбинация от огнестрелни и ръкопашни, всяко от които има по две уникални атаки. Така получавате достатъчен арсенал, с който да се отбранявате. Лично аз още в началото на играта заложих на пушка-помпа за стрелба от разстояние и тромавия, но адски мощен боен чук за срещи отблизо и с малки изключения се придържах към тази комбинация през цялото време. Вие обаче може да пробвате и други варианти - ръчната минохвъргачка ми се стори прекалено бавна, но мощта ѝ е разрушителна; рапирата пък е адски прецизно оръжие, което не жали бронята на врага.

Уменията, или "демоничните сили", както ги нарича играта, също са доста различни. Моето любимо е забавяне на времето, което е безценно срещу по-големи групи врагове, защото както чудовищата, така и изстреляните срещу вас неща се забавят, когато попаднат в него и ви дават ценни секунди отдих. Особено готин ефект се получава, когато комбинирате това с изпепеляващ огнен стълб, който превръща безпомощно пленените врагове в пепел.

Една по-различна ролева игра

Момчетата от Haemimont Games са прибегнали до алтернативни въведения, за да компенсират липсата на по-традиционни RPG елементи в играта, и резултатът е доста сполучлив. Най-напред имате т.нар. Destiny cards, които ви дават пасивни бонуси. Имате слотове за тяхното екипиране, както и таван на точките, които всяка от тях има. Всяка карта има стойност, да речем 2, 3 и 4, която символизира мощността ѝ. Така, ако имате три карти с бонус за огнестрелни оръжия по 4 точки, но таванът в момента е 10 точки, може да ползвате само две, а третия слот да запълните с друга, по-слаба карта. С други думи, налага се добре да прецените кои бонуси са важни за вас и допълват останалите ви оръжия и умения.

Когато достигнете 16-о ниво на героя си, ще отключите функцията "Трансмутация". Това е способността да превръщате старото си оборудване в нови предмети или да увеличавате мощта на съществуващите неща. Признавам си, първоначално функцията ми се стори доста объркана, тъй като, за да вникнете в нея, трябва да се преборите с няколко менюта, пълни с текст. Идеята е, че т.нар. "рецепти" ви дават правилната комбинация от предмети, с която ще постигнете нещо. Скоро обаче ми стана ясно, че трансмутацията има важна част в играта, тъй като е един от малкото начини да засилите арсенала си. По това време вече имах над 200 000 жълтици, но не можех да ги похарча за нищо интересно. Затова един съвет - не бързайте да продавате натрупаните предмети за пари, които не ви трябват много-много; по-скоро опитайте да извлечете нещо полезно от тях с трансмутацията.

Аз съм геймър, който цени времето си, затова и не обичам игри с отворен свят, където разсейванията, пълнежът и бъговете пречат на пълноценното изживяване и ясното усещане за напредък. В този смисъл структурата на нивата във Victor Vran е перфектна за мен - играта е разделена на мисии, всяка от които лесно може да се мине за не повече от 10 - 20 минути. Постепенно картата на света се изпълва с нови и нови места, които може да посетите, така че никога не ви е скучно и в същото време във всеки един момент ясно знаете къде се намирате и какво се иска от вас. Това не означава, че преминаването от началото до края на нивото е еднообразно; точно обратното - има адски много неща за правене. Така например повечето карти крият входове към други зони, които да отворите, така че винаги има смисъл да се отклоните от пътя. Освен това всяко ниво върви със свой уникален набор от предизвикателства, които ще ви карат да се връщате многократно в търсене на максималния брой звездички.

Да не пропускаме и черешката на тортата

Това са предизвикателствата и хексовете, които дават допълнителен смисъл на многократните изигравания. Предизвикателствата са различни бонус задачи; някои от тях изпълнявате просто в хода на играта (например убийте определен брой чудовища), но за други е необходимо специално условие (да използвате дадено оръжие или да го направите за някакво време). Предизвикателствата с оръжия са готини, защото ви дават възможност да експериментирате с различни части от арсенала и да прецените дали тази пушка с електрически заряд, която до момента сте пренебрегвали, всъщност не ви допада.

На свой ред хексовете са специални усложняващи играта условия като това враговете да атакуват по-силно или пък героят ви да губи кръв периодично. Понякога активирането на даден хекс е задължително условие за предизвикателство, но в повечето случаи сами решавате дали да ги включите. По-високата трудност дава повече точки опит и по-добри предмети, така че може да модифицирате начина, по който играете във всеки един момент.

За Victor Vran могат да се кажат много хубави неща, а преработеното конзолно издание само ги допълва. Overkill Edition на играта носи два големи експанжъна, единият от които е тематично приключение с хеви метъл легендите Motorhead. Интерфейсът е удобен за управление с геймпад, изчистени са някои бъгове и са добавени нови оръжия и умения. Като цяло подобен тип изометрични екшън-ролеви игри с възможност за локален и онлайн ко-оп задължително трябва да се играят на конзола, така че, ако досега не сте имали възможност да пробвате Victor Vran, вече наистина нямате извинение. Аз се забавлявах адски много и искрено желая подобно прекарване и на вас.