Космическите одисеи, както всичко останало в природата, си имат цена. В случая тя бива заплатена от Земята и когато е в името на науката, може да бъде оправдана понеже най-често допринася за развитието на човечеството. Когато обаче милиардери като Джеф Безос и Ричард Брансън излитат в Космоса, това не е само разходка, а показно, доказване на концепция и бъдещ бизнес модел. Повечето от нас няма да извлекат нищо от тези проекти освен няколко заглавия, готини видеоматериали и може би тема на разговор с някой познат.

Далеч сме от времената, в които това е нещо достъпно за средностатистическия човек, но и сега има предостатъчно милионери, които са силно заинтригувани от идеята. Японският милиардер Юсаку Маезауа заплати неоповестена сума на SpaceX през 2018 за разходка около Луната и обратно. Самото пътешествие ще се състои през 2023, ако дотогава Starship успее да докаже, че може да излита и да се приземява, без да експлодира.

Миналия месец Уоли Фънк, 82-годишна американска авиаторка, спечели на търг билет за New Shepard на Blue Origin, където ще придружи Джеф Безос и брат му Марк Безос на космическа разходка. Това удоволствие ѝ струва 28 милиона щатски долара и ще може да му се наслади този месец. Съвсем наскоро Ричард Брансън се качи на космическа совалка и успя да изпревари Джеф Безос и да получи своеобразната титла „Първият милиардер в Космоса“. Земята и сега е на прага на екологична криза, а подобни авантюри на заможни бизнесмени само ще влошат положението.


Каква е цената?

Ракетите изгарят огромни количества горива, за да могат да оперират подобаващо. Няма значение дали става дума за керосина във Falcon 9 на SpaceX, метана в Starship или течния водород в Space Launch System (SLS) на NASA, всеки от тези материали е пагубен за атмосферата. Всички те генерират прекомерно много топлина, която взаимодейства с азота в атмосферата и така се отделят вредни азотни оксиди, обяснява Елоис Маре, доцент по физическа география в Университетския колеж в Лондон, която изучава въздействието на горивата и промишлеността върху атмосферата. „В зависимост на каква височина биват изпускани, тези материали могат да допринесат за образуването или да създадат дупки в озоновия слой“ – добавя тя.

Различните горива оказват различни негативни ефекти върху атмосферата. В стратосферата, където озонът изпълнява ролята на щит срещу ултравиолетовите лъчи, топлината създава дупки в него. В тропосферата, която е по-близо до повърхността на Земята, се получава обратният ефект и се образува озон. За съжаление в този участък той не предпазва, а задържа тази топлина. Горивата на въглеродна основа като керосин и метан произвеждат въглероден диоксид (парников газ), както и черен въглерод, по-известен като „сажди“, които абсорбират топлината и така се получава затопляне. „Азотният оксид е важен, естествено, но биват изгаряни и твърди горива, които произвеждат хлор, който е много ефективен в разрушаването на озоновия слой“ – продължава Маре.


Капаро и лихва

Дори още преди да се стигне до изстрелване, производството на тези горива оказва своята тежест върху околната среда. Метанът се извлича чрез фракинг (хидроразрив на пласта) или други методи, като всеки е придружен от собствени проблеми. Набавянето на свръхстуден водород може да доведе до емисии от парникови газове в зависимост от използвания метод. Всяка ракета изгаря тонове от тези горива, за да напусне планетата. Нека не забравяме, че за да бъдат построени ракетите, са нужни много стомана и алуминий. За всеки произведен тон стомана се отделят 1.9 тона въглероден диоксид, или 11.5 тона, когато говорим за алуминий. Всеки Starship е направен от около 200 тона стоманена сплав и това е, без да броим самите ракети, които са още 300 тона. Хубавото за момента е, че полетите, които достигат горната част на атмосферата и открития Космос, са малко.

За сметка на това има между 80 000 и 130 000 самолетни полета на ден, които също произвеждат азотни оксиди. Авиационният отдел на ООН изчисли, че през 2018 въглеродните емисии от тези летателни апарати са надхвърлили 900 милиона метрични тона за годината, а тази сума се прогнозира да бъде утроена до 2050 г. „Ако живеете близо до летище, дишате по-замърсен въздух сравнение с хората, които живеят далеч“ – споделя Маре.

На фона на всички останали браншове, които замърсяват природата, космическите пътешествия не изглеждат като голям проблем – засега. За последните 20 години само 7 „туристи“ са се „разходили“ из Космоса. Всички те са били подпомогнати от американската компания Space Adventures или MirCorp на руснаците. Ако тези развлечения станат регулярни, околната среда ще плати солена цена за тях. Каква е тя, все още не може да се каже с точност, понеже това е тема, която сравнително отскоро се разглежда от учените. Представете си бъдеще, в което космически полети се правят със същата честота като самолетните. Ако индустрията не премине към по-екологични методи за реализирането им, то тогава тарифата им може да се окаже непосилна за планетата Земя.

 

Снимки: Unsplash

Вижте още: Откъде се появи и накъде отива колосалната комета, преминаваща през Млечния път