Лятото не пощади Европа, като дори се наложи някои държави да въведат известни ограничения относно начините на охлаждане на обществено значими сгради, институции и др. Но какво всъщност е влиянието на горещините върху човешкия организъм? Известно е, че температурата може да окаже промени върху човешкото поведение – като например нивата на апетит, циклите на сън и цялостната активност. Забелязани са някои зависимости – през лятото ни е по-трудно да спим дълбоко, докато през студените месеци ставаме от леглото по-бавно. Въпреки това не са изучени взаимовръзките между сензорните неврони, отговарящи за тези реакции. Невробиолозите от Северозападния университет обаче са попаднали на интересна следа, като са публикували изследването си в списание Current Biology. То е един вид продължение на проучване от 2020 г., според които е идентифициран „мозъчен термометър“, активен само при студено време.  
„Температурните промени имат силен ефект върху поведението както на хората, така и на животните и предлагат на животните сигнал, че е време да се адаптират към променящите се сезони“, каза Марко Галио, доцент по невробиология в Weinberg College of Arts and Sciences. „Влиянието на температурата върху съня може да бъде доста екстремно, като някои животни решават да спят цял сезон – помислете за спяща зимен сън мечка, – но специфичните мозъчни вериги, които демонстрират взаимодействието между температурата и центровете за сън, остават до голяма степен некартографирани.“

Учените се фокусират върху плодовите мушици, които си вземат един вид обедна дрямка в следобедните часове. За разлика от хората те не се опитват да нарушат цикъла си на сън и са идеален пример, за да може да се изследва влиянието на външни сигнали като светлина и температура върху клетъчните пътища. Проучването за първи път идентифицира рецептори за „абсолютна топлина“ в главата на мушицата, които реагират на температури над 25 градуса по Целзий. Точно както са очаквали въз основа на резултатите от предишната си статия за ниската температура, изследователите открили, че мозъчните неврони, получаващи информация за топлината, са част от по-широката система, която регулира съня. Когато горещата верига, която върви успоредно на студената верига, е активна, целевите клетки, които насърчават обедния сън, остават включени по-дълго и това увеличава продължителността му в най-горещата част на деня. Проучването е използвало данни от 10-годишна инициатива, която е създала първата завършена карта на невронните връзки в животно (муха), наречена конектом. С конектома изследователите имат достъп до компютърна система, която им казва всички възможни мозъчни връзки за всяка от ~100 000 мозъчни клетки на мухата. Въпреки подробността на информацията изследователите все пак трябва да идентифицират как информацията в мозъка преминава от точка А до точка Б. Освен това екипът се надява да разбере общите цели на студената и горещата верига, за да открие как всеки може да повлияе на съня. „Идентифицирахме един неврон, който би могъл да бъде място за интегриране на ефектите от горещите и ниските температури върху съня и активността на Drosophila“, каза Майкъл Алпърт, първият автор на статията и постдокторантски изследовател в лабораторията, ръководена от Галио. „Това би било началото на интересни последващи проучвания.“ Дългосрочните ефекти на температурата върху поведението и физиологията могат да ни помогнат да разберем въздействието на глобалното затопляне, разглеждайки колко адаптивни са видовете към промяна. „Хората може да изберат да подремнат следобед в горещ ден и в някои части на света това е културна норма, но какво избирате вие и какво е програмирано във вас?“ – каза Галио. „Разбира се, това не е култура в мухите, така че всъщност може да има много силен основен биологичен механизъм, който се пренебрегва при хората.“ 

Снимки: Unsplash

Виж още: Дъждовната вода в която и да е точка на света е вече негодна за консумация