Преди точно 20 години първото клонирано живо същество, създадено от клетки на бозайник, бе представено на света. Животното е овца и първоначално е наречено просто 6LL3. По-късно обаче всички вече я познаваме като Доли. Клонирането е извършено в Рослинския институт в Мидлоудиън, Шотландия, като раждането е публично обявено на 22 февруари 1997 г.  Името си Доли получава по предложение на един от животновъдите, помагали при раждането й, в чест на американската певица Доли Партън, известна с пищния си бюст, тъй като овцата е клонирана от клетки от млечната жлеза.

 

Добре дошла в
този шантав свят
на хората, Доли!

Доли всъщност е родена пред­ходната година - на 5 юли 1996 г. На пръв поглед е съвсем обикновена с изключение на това, че е точно генетично копие на друга овца. Технически погледнато, тя има три майки - еднa осигурява яйцеклетката, друга ДНК, а трета я ражда. Тя е една напълно нормална овца, която става майка на множество нормални агнета. Живя до шест години и половина и когато в крайна сметка се наложи да бъде убита. Това стана заради разпространението на заразна болест в нейното стадо, която порази еднакво и клонирани, и обикновени животни. С други думи животът й не бе необичаен. Нейният произход е това, което я направи уникална. Общественият дебют на Доли предизвика истински ураган от противоречиви мнения както за практичната стойност на клонирането, така и за моралните и етични аспекти на процедурата. Заговори се за клонирането на хора - нещо, което преди това звучеше като част от сюжета на някой научнофантастичен филм или като страница от дневника на луд учен.

Днес повече от 70 държави по света, сред които Великобритания, Франция, Япония и Германия, официално са забранили клонирането на човешки същества. Други като Съединените щати и Китай нямат законови пречки пред него.

 

Биологичен триумф

Преди Доли се е смятало, че животните могат да бъдат създадени само когато яйцеклетката е оплодена от сперматозоид. Има добра причина за това природата да функционира по този начин - тя смесва генетичен материал от два индивида, като намалява шанса за дадена слабост или недъг да се предаде от родител на дете. Доли е единственият успех от 277 опита. По правило голямата част от ембрионите, създадени по този метод, не са нормални и или имат мутации, или просто умират. Днес процесът е подобрен дотолкова, че степента на успех е около десет процента. Стойността е доста колеблива, тъй като зависи доста от вида на клетките и от това, какъв организъм се използва.

През годините след появата на Доли учените успяват да клонират хиляди бозайници от почти две дузини животински видове. Много малко от тях обаче имат отношение към реалния живот или някакво практическо приложение. Такъв например бе известният бик на име Final Answer, който бе създаден специално за подобряване на качеството на добитъка чрез неговата сперма. Като цяло учените искат да съчетаят техниките на клониране с други методи, за да могат по-ефективно да променят животните на генетично ниво - много по-бързо от традиционните методи за селективно отглеждане, при които са необходими десетилетия, за да се направят промени в популациите видове като говедата например. През 2004 г. котка от породата Мейн Kун на име Малкият Ники стана първият домашен любимец, клониран с търговска цел, полагайки началото на индустрия за милиони долари. Собственичката на котката - жена, известна само като Джули - плати 50 000 долара за процедурата.

През 2008 г. Националният университет в Сеул създаде пет клонинга на едно куче за същата сума. В Обединените арабски емирства през 2009 г. пък се роди клонирана камила.

 

А днес клонирани коне играят поло

Да, този екзотичен конен спорт се оказа един от първите пристани на клонираните животни. През 2015 г. аржентинецът Адолфо Камбиасо, който е считан за може би най-добрият  играч на поло в историята, се появи на турнир с любимия си кон Айкен Кура. Проблемът - жребецът бе умрял преди почти десет години. Неговото клонирано копие обаче е живо и здраво. То се нарича Айкен Кура Е01 и животното е създадено от клетки от кожата на оригиналния кон, които са били замразени. Действията на Камбиасо разпалиха безпрецедентен дебат, който и без това придружава такива необичайни иновации. Ако най-добрият играч в света го прави, разсъждават някои фенове, значи клонирането трябва да има смисъл. Но животновъдите са загрижени, че увеличаване на броя на генетично подобрени понита за поло ще свали цените надолу, застрашавайки техния бизнес. Играчите се притесняват, че ще трябва да прибягнат до клонирани животни, за да останат конкурентоспособни, и се оплакват, че процесът е скъп и неефективен. Други ездачи, а да не говорим за широката общественост, са просто в паника от идеята. Въпреки това към момента около 25 клонирани понита вече са част от турнирите.

 

Клонирането може да бъде и полезно

Както може да се очаква, тази комерсиализация на технологии­те за клониране предизвика въпроси от най-различен характер. Цената за клонирането на едно животно може да спаси хиляди изоставени домашни любимци в приюти, а някои експерти подчертават и липсата на знания за дългосрочните последици за здравните ефекти от клонирането при различните видове. Досега обаче тези опасения все още не са достатъчни, за да се обедини общественото мнение около цялостна забрана на практиката.

В същото време учените насочват вниманието си към по-сложни предизвикателства. През 2006 г. например биолози създадоха говеда, които не могат да развият болестта „луда крава“. През 2015 г. пък създадоха генетично защитени от най-опасния за вида им вирус прасета. Борбата с изчезването на някои животински видове също може да спечели много от възможностите на клонирането. Поставянето на генетичен материал от изчезнал вид в яйцето на свързан, но жив вид създава клонинг на мъртво животно. През 2013 г. австралийски изследователи успешно създадоха ембриони от птицечовкова жаба - вид, който се смята за изчезнал от 1983 г. - въпреки че ембрионите загинаха само след няколко дни.

 

Генетиката е само част от проблема

На каквито и въпроси да се опитва да отговори науката, етичните дилеми са не по-малко колосални. На пръв поглед логичното приложение на клонирането е за подобряване на живота и здравето на хората - за клониране на стволови клетки и лечение на болести. От десетилетие генните инженери работят по т.нар. body repair (набори за възстановяване на човешкото тяло). Проучванията им са в посока на това, че след раждането си бебето трябва да бъде подсигурено с клонирани клетки, замразени в тъканна банка. Чрез тези набори би могло да се генерират в неограничени количества човешки тъкани за трансплантиране и лечение на неизлечими болести. Има две причини, поради които може да искате да клонирате човешки генетичен материал. Първият е за нуждите на медицината, например за трансплантации. От изследването на човешки ембрионални стволови клетки в последните години научихме много и не е изключено, че в бъдеще вече ще можем да клонираме отделни органи за трансплантация. И днес трансплантации на костен мозък обикновено се извършват с помощта на човешки стволови клетки, но иначе техниката с клониран материал е изцяло в етапа на научните изследвания, а не е активна медицинска практика.

Звучи разумно и в името на общото благо. Но добре знаем, че човечеството обича да си играе с огъня и обикновено бързо опорочава и най-големите научни открития, използвайки ги, за да наранява и вреди.

Втората причина е свързана с репродукцията и тук нещата започват става наистина спорни. Раждането на Доли накара около 70 държави да забранят създаването на човешки клонинги. Общото събрание на ООН по подобен начин забрани всички форми на клониране на хора през 2005 г. Но изследванията продължават. През 1998 г. био­технологична фирма създаде ужасяващ хибрид между човек и крава с помощта на ядро от клетка на човешкия крак и яйцеклетка на една крава. Ембрионът се развива, но е унищожен след 12 дни. През 2008 г. друга компания създаде пет човешки ембриона, използвайки клетъчни ядра от кожа и човешки яйцеклетки, които отново бяха целенасочено унищожени в рамките на няколко дни.

Лий Силвър, биолог от университета „Принстън“ е сред тези, които вярват, че имаме причини да се страхуваме от употребата на генното инженерство за целите на евгениката - науката за подобряване на човешката раса. Биологът твърди, че генетичното усилване може да доведе до властването на един бъдещ подобрен елит, който може да се превърне в нов отделен вид от човешката раса.

Клонирането на цяло поколение жаби без глави през 1997 г. породи множество страхове и роди теорията, известна като „научен фашизъм“ или „фабриката за органи“. Според нея клонинг се създава с единствената функция да бъде превърнат в донор на органи. Запасните клонинги ще се създават без главен мозък. Според научните изследвания в главния мозък се намира съзнанието и там се и определят душевните качества на човек. Но дори и това да е така, не съществува стопроцентова гаранция, че клонингът няма да чувства или да изпитва болка, а ще се намира в състояние близко до това при клиничната смърт. А кой е всъщност той, двойникът? Само набор от нови органи или самостоятелна личност? На този въпрос едва ли има учен по света, който да може да отговори.

Доли беше и си остава важен крайъгълен камък, вдъхновяващ учените да продължат да подобряват технологиите за клониране, както и да преследват нови концепции в областта на изследванията на стволови клетки. Крайният резултат никога не е бил замислен като поява на цели армии от генетично идентични или подобрени същества. Вместо това специалистите продължават да усъвършенстват техниките и да ги комбинират с други методи, за да научат повече за процесите на стареене и болестите.

Към днешна дата най-ценният принос на тези експерименти с трансплантация на соматични клетки е за събраната научна информация и направените изводи. Те подобряват нашето разбиране за процесите на нормално и ненормално развитие на плода, включително и за аспектите на стареенето, които все още са ни непознати. Тази информация вече спомага за намаляване на вродени дефекти, подобряване на методите за борба с безплодието, разработване на инструменти за лечение на някои видове рак и дори намаляване на някои от негативните последици от застаряването на населението - и при хората, и при животните. Така две десетилетия след Доли десетки важни приложения на клонирането все още се развиват и еволюират. А засега цивилизацията ни все още не е рухнала в резултат на някакъв апокалипсис на клонингите - нещо, което си е постижение, предвид колко немарливи могат понякога да бъдат хората.

Оцени:
Рейтинг: 5
Тагове:
Още от HiEnd

40 години от първия сателитен сигнал от България към Космоса

63 | 17.08.2017