Като дете на 80-те определено смятам че въображението ми е добре „развинтено“ от приключенските екшън филми от тази епоха, като един от тях рязко се откроява на фона на останалите – „Индиана Джоунс“. Творението на великия режисьор Стивън Спилбърг е оставило у мен траен спомен, който се примесва по един правилен начин с купищата прочетени приключенски книги. За моя радост Sony успяха да ме зарадват с един продукт, който сбъдва мечтите на всяко дете, „страдащо“ от богата фантазия.

Време е за урок по история

Тук е моментът за един своеобразен урок по история за незапознатите: през 2007 година компанията представи иновативния за времето си PlayStation 3 – конзолата, която трайно се превърна в знаменит център на домашния развлекателен ансамбъл за милиони домакинства в целия свят. Възможността за гледане на висококачествени блу-рей филми, за слушане на музика от най-различни източници и не на последно място: невероятните игри, създадени с уникален размах и въображение, дариха технологичното чудо на Кен Кутараги с легендарен статус.

Въпреки първоначалните оплаквания на създателите на игри, че хардуерът, по-специално CELL процесорът, е сложен за разработка, в един момент този негативен тренд се обърна на 180 градуса. Точно така, на 19 ноември 2007 година с голямо нетърпение сложих един специален диск в конзолата, диск, който промени всичко за мен. Става дума за оригиналния Uncharted, създаден с много любов и отдаденост от неповторимата Ейми Хенинг. И за да бъда обективен, ще споделя защо възприемам така това заглавие – кинематографичните кътсцени, невероятният диалог и динамичното, спиращо дъха действие на екрана превърнаха играта в едно от най-любимите ми заглавия за това поколение, а следващите две издания затвърдиха поредицата като неразделна част от най-качествения геймърски пантеон.

Краят на крадеца

Неусетно, потънали в спомени и с чаша благоуханно кафе в ръка, стигаме и до времената на PlayStation 4, благодарение на която разцъфтя шедьовърът Uncarted 4: A Thief’s End, който за наше съжаление не промени гейминга по начина, по който го направиха първите части от поредицата. Въпреки всичко това през 2016 година непослушните кучета от Naughty Dog определено вдигнаха летвата, като представиха един кинематографичен шедьовър, който разми границата между кино и игра. В нея се насладихме на „края на един крадец“, като той беше гарниран с уникални преследвания, брутални схватки и завладяваща история, които се смесват в една виртуална амалгама, представляваща визуално пиршество за всички сетива. Тук е моментът да се намесиш ти, читателю, за да ме сръчкаш леко да карам по същество, защото този материал всъщност не е ревю на Uncharted 4. Извинявам се с ръка на сърцето, защото леко се отплеснах в спомени, а ако ви е интересно какво мислим за играта – припомнете си какво сме писали за играта ТУК.

Дойде моментът, в който ще се спрем и на самостоятелното DLC към играта, носещо името Uncharted: The Lost Legacy. Действието в него се простира в 10 незабравими часа, които минават неусетно. Напълно одобрявам тези добавки на Sony към основната история,  защото те обогатяват света на игрите. Този тренд тръгна от DLC-то към The Last Of Us – Left Behind, което също осигурява няколко часа приятно забавление за всички фенове на постапокалиптичния екшън на Sony.

The Lost Legacy успя да повдигне визуалната летва още по-високо спрямо Uncharted 4 и също така в нея създателите подходиха доста смело и доказаха, че дамите го могат по-добре от Нейтън Дрейк, защото всъщност това е първата игра от поредицата, в която главният персонаж не участва. Това, което ми допадна най-много, е по-отвореният дизайн на игралния свят спрямо традиционния за Uncharted коридорен геймплей, като за наша радост вече можем сами да избираме реда на изпълнение на основните и допълнителните задачи. Това своеобразно разчупване на модела носи свеж полъх и допълнително обогатява играта. Друг интересен момент е, че тук фокусът на играта са пъзелите и типичното ларакрофтско усещане за разлика от Thief’s End, в който имаше доста продължителни пасажи с брутална стрелба и кървави схватки. Ако искате да навлезете по-сериозно в света на главните героини Надин и Клоуи, можете да намерите пространственото ни ревю ТУК.

Mалко повече за техническите аспекти на Uncharted: Legacy of Thieves Collection

След като се запознахме със сюжета и основните характеристики на двете игри, ремастерирани до съвършенство в новия 2 в 1 пакет на Naughty Dog, време е да споменем и какво отличава PS5 версията от оригиналните игри за PlayStation 4. Тук отварям скоба, че все още можете да ги играете на вашата next-gen конзола с backward compability възможностите ѝ.

На първо място, неуморните труженици от непослушните кучета са имплементирали три основни режима за пресъздаване на образа на вашия телевизор, като те са съобразени с характеристиките му. Първият режим е Fidelity, в който се набляга на висока резолюция от нативно 4К и 30 кадъра в секунда; Performance режим, който може да се похвали с 4К (ъпскейлнат от нейтив 1440p) и 60 кадъра секунда на 4К телевизор или 1080p образ (смален от 1440p) на Full HD екрани. На последно място намираме Performance+, който всъщност е само за тези от вас, които разполагат с качествен модерен телевизор, който поддържа 120 Hz през най-новите HDMI стандарти. В него можете да играете в резолюция от 1080p, но с невероятната плавност, осигурена от 120 кадъра в секунда.

Време е да споменем и звука в играта, който също е претърпял чудна метаморфоза, като впечатляващото 3D аудио, налично в PlayStation 4 версията, е станало още по-добро. Тук е моментът да припомним, че ако разполагате с официалните PlayStation слушалки на Sony, играта все още има специален профил в официалното приложение за PlayStation 4. А на супер мощната PlayStation 5 увличащите диалози и майсторски нареденото аудио звучат пространствено съвършено с помощта на слушалките Pulse 3D.

Третата основна и жизненоважна разлика е мечтан подарък за тези от нас, които искат абсолютно нищо да не нарушава вглъбяването в любимата игра – тоталната липса на досадно loading време между сцените в играта. Както можете да се досетите, PS5 концепцията на великия Марк Сърни се върти около специалното SSD, което осигурява мигновено зареждане на картите, което от своя страна превръща играта в кинопродукция от най-високо качество. Ако не ми вярвате, пъхнете диска на Uncharted 4 или Lost Legacy във вашата PS4 и вижте колко време се губи в зареждане на отделните нива.

За десерт оставям черешката на PlayStation 5 тортата – увличащите хаптик вибрации на DualSense контролера, с които с лекота усещате всеки удар, препятствие или вибрация, реализирани с помощта на иновативните адаптивните тригъри.

За финал

Въпреки впечатляващите успехи на по-новите франчайзи на Sony, като например The Last Of Us, Days Gone, Spider Man и Horizont Zero Down, лично за мен Uncharted си остава най-интересната и атрактивна поредица за последните 20 години. Особено в светлината на идващия съвсем скоро филм Uncharted, дело на Рубен Флайшър и с Том Холанд и Марк Уолбърг в главните роли, новото издание на Sony изглежда като едно добро начало, което да ви подготви и надъха да навлезете по-сериозно в тази необятна приключенска вселена.

Снимки: Sony